Горещата дискусия за качеството на семената, които сеят фермерите в България, се разгоря между земеделци и учени от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Тя беше провокирана от репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България, които бяха на посещение в Института. Защото публична тайна е, че българските сортове, много от които се разработват повече от сто години, буквално са пометени от френска, испанска австрийска, американска селекция.

Ухажвани по всички възможни начини
Така българските зърнопроизводители са обект на ухажване от страна на външните компании за семена вече години наред. Изискани вечери в скъпи хотели, по време на които се представят актуалните хибриди, са част от маркетинга.
Горещи награди с почивки до Малдивите и подобни екзотични дестинации също. Или пък земеделска техника за отличниците като награда. Срещу всичките тези приятни и луксозни изкушения обаче българските учени нямат никакъв шанс. Нито къде, нито как да си представят продуктите, освен по време на изложение като АГРА в Пловдив. Също така, обичайно на земеделските форуми, представители на ССА, особено в нишата на сортоизпитването и местните породи, почти не се канят. Но честно казано и да бъдат поканени, те няма как да си платят участието, освен ако земеделците не им дадат безплатно време за презентация.

„Невидимите” дарове на земята
От друга страна, Денят на Селскостопанска академия, който традиционно се провежда през октомври, известен като „Даровете на земята”, така и не може да придобие популярност. Това е една от най-красивите, цветни изложби на семена, плодове, зеленчуци, риби, меса, храни, напитки в България. На нея могат да бъдат видени последните достижения на българската земеделска наука. Включително разработки по отношение на семената от няколко института в страната. Тя е предназначена основно за бизнеса. Но истината е, че я виждат само самите учени, няколко медии и малко гости, които попадат там. Основната причина е, че Министерството на земеделието, храните и горите сякаш се срамува от българската земеделска наука и не иска да покаже достиженията й в целия им блясък на широката публика. Защото нито веднъж не предостави място за тази изложба в сградата на МЗХГ или поне пред него, където е Фермерският фестивал. Тази изложба е по правило в красивия двор на ССА в столицата, но до там се стига или с лична кола, или с един единствен автобус.

Чуждите фирми не са виновни
Виновни ли са чуждите фирми? Разбира се, че не. В условията на свободен пазар всеки има право да си търси своята ниша. Но пък всяка държава си има своите защити срещу инвазията на чужди продукти. Което също е част от принципите на свободния пазар. Има ли такива защити у нас? Ами на практика никакви. Според доц. Галин Георгиев от Института в Генерал Тошево, Турция налива пари в защита на собствената си селекция от семена.

„Земеделците в Бурса ни казаха, че при тях няма не искам, няма не мога. Длъжен си да отглеждаш 70% турски семена, и 30% вносни”, разказа той. И даде пример с много известна испанска марка за производство на семена. Испанците поискали да си купят от Института в Генерал Тошево български сортове. Да ги направят испански и като такива да ги продават. Причината е, че според испанското законодателство 30% от семената трябва да са национална селекция. И понеже българските природни условия са близки до тези на Пиринейския полустров, това е причината испанските учени да искат приспособят нашите продукти за техни.

 

Автор: Светлана Трифоновска

Целия материал четете в брой Ноември 2018