Козевъдство – един от слабо развитите животновъдни подотрасли у нас, но и все още непренаселена бизнес ниша. Младият фермер Юмит Галиб започва да се занимава със земеделие и животновъдство през 2012 г. в силистренското село Вокил. Стартира с проект по мярка 112 – изгражда козеферма, първоначално с местни породи. Ориентира се към селектирана млечна порода заради по-добрите резултати.

Кафявата алпийска коза или Френският Алпин е порода, създадена в областта Савоя във френската част на Алпите и има общ произход с швейцарските млечни породи. Във Франция е проведено кръстосване с много швейцарски породи, целта е била създаване на високопродуктивна и устойчива на климата порода. Внасят чистопородните кози от Централна Франция - район с традиции в отглеждането на породата. Козите са родени в една от най-реномираните ферми със 150-годишна история и четири поколения стопани.

Алпийската коза е едра и високопродуктивна порода млечно направление

Цветът варира, в Европа са разпространени животните с характерна черна ивица на гърба и медено-кафява космена покривка. Ръстът е среден, главата е елегантна и лека, с рога и без, добра мускулатура, мека, еластична кожа с фини, къси и прилепнали косми. Тялото е хармонично силно, широко и дълбоко с подчертани генетични качества.

Козевъдството е предизвикателство за ветеринарния лекар на фермата. Младият специалист д-р Айхан Нури работи със собствениците вече пет години. В зависимост от лактацията, животните са разпределени в групи по хранене. Храненето става чрез фуражна лента, съобразно оборното отглеждане.

Балансираното хранене

дава предвидимост във фермата и позволява планиране и очаквания за резултатите напред, категоричен е докторът. Количеството добито мляко при екстензивен начин на отглеждане е несравнимо по-малко, спрямо интензивното отглеждане. Юмит и семейството му обработват 450 дка със зърнено-житни култури и 400 дка пасища.

Високомлечните кози изискват по-концентратен тип на хранене по време на цялата лактация. Годишната норма при кози с живо тегло 60 кг и 650 л млечност за лактация е 650 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е 40% концентриран фураж, 13% сено и груби фуражи, 7% сочни и силажи и 40% зелени храни и паша. Тези данни важат за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период. В село Вокил прилагат интензивно целогодишно оборно отглеждане. При козите-майки важни са три периода на хранене - 1 месец преди заплождането, 2 месеца преди раждането и 2 месеца след раждането. Д-р Нури е убеден в безспорните предимства на оборното отглеждане – по думите му, ако животните излизат на паша, хабят енергия, изложени са на риск от заболявания. Според него само оборното отглеждане гарантира ефективност във фермата, защото и условията за паша в България не са изцяло благоприятни.

 

 

Автор: Мирела Спасова

Целия материал четете в брой Февруари 2019