След 10 години няма да има български пипер, ако Министерството на земеделието, храните и горите не предприеме спешни мерки за заздравяване на пиперопроизводството. Браншът загива, алармират от Асоциация „Български пипер“, които проведоха своето 17-то Общо годишно събрание в гр. Хисаря. Браншовиците посочиха, че до 1989 година нивите, заети с културата, са варирали между 270 000 и 300 000 декара, а сега са едва 26 000 декара. Само за миналата година има 20% спад в площите. Така реколтата в България стремглаво намалява. Все повече стопани фалират или се отказват от отрасъла, тревожат се от бранша. Причината – ниските изкупни цени на суровината, които поставят в риск оцеляването на стопаните. Пиперът за преработка средно се търгува за 65 стотинки за килограм. Сума, която според земеделците, е недостатъчна за покриване на разходите по отглеждането му. Изчисления показват, че вложените пари от един стопанин на декар варират от 1 500 до 2 000 лева. Междувременно климатичните промени и неблагоприятното време за полското производство са друг фактор, които в последните години е наложил все повече третирания на насажденията на полето. Проблеми са още ниската изкупна цена, високите разходи и липсата на работна ръка. Те водят до отлив на стопани от бранша. Асоциация „Български пипер“ има визия как може да се подобрят условията за работа в отрасъла. Едната мярка е насочена към обвързаната подкрепа в зеленчукопроизводството с бюджет от 230 млн. лева. 160 млн. се дават за животновъдството, а останалата сума е за плодове и зеленчуци. Асоциацията е извоювала 4,6 млн. лева от обвързаната подкрепа за тази година да отидат само при производителите на пипер или 13% от общата сума на подпомагането за зеленчуците, като настояването е да бъде увеличен процентът на 20, заяви председателят на Асоциация „Български пипер“ Данчо Кощилаков. По думите му желанието на бранша е отделените за пипера 4,6 млн. лв. да бъдат увеличени на 18 млн. лв. Друго искане е Министерството на земеделието да отпусне и субсидии на пиперопроизводителите, които продават продукцията си на преработвателните предприятия или я изнасят на външни пазари. Организационният секретар на Асоциацията Георги Василев допълни, че основната част от количеството произведен пипер отива за преработка. Под влиянието на вноса, който подбива цените, преработвателите не давали високи цени, а разликата между нивото за преработка и прясна консумация е около 35%.
|