- Г-н Маринов, Вие сте първият заместник- министър на земеделието, на когото браншовите организации и властта гласуваха доверие. Този факт улеснява ли работата Ви?
- По-голямата част от кариерата ми е преминала в Министерството на земеделието и Държавен фонд Земеделие, а повечето от колегите ми са зам.-министри. Познавам хората и системата. Нямам проблеми с екипа. Чувствам се добре, имам пълен картбланш от министър Десислава Танева. Вероятно имам пропуски, но ще наваксам, няма научил се човек.
- Браншовите организации помагат ли Ви?
- Идеята е да се работи плътно с браншовите асоциации и така ще бъде. Вече има и Консултативен съвет по зеленчуци и биопродукти. Работим по план за развитие на биоземеделието, като целта е да се стъпи на стратегическия план за развитието на този сектор.
- Биопроизводителите имат много голяма надежда във Вас. Но от миналата година се оплакват от липса на действащ регистър.
- Да, няколко одитни мисии на европейско ниво посочват, че регистърът не е ефективен, ползват се две бази данни. В момента дори приемаме базата данни, която ни е предоставена от фирмата изпълнител, тестваме. До 30 юли сме си поставили за цел пропуските да се изчистят. Аз заварих това положение. По отношение на биопроизводството полагаме усилие за подобряване на процесите. Въведени са нови процедури и правила за контрол. Основната ни цел е да извършваме контрола на контролиращите лица, а не да санкционираме операторите. Считаме, че отговорност за биопродукцията носят сертифициращите фирми, които вземат немалко пари, за да извършват тази дейност, а ние от МЗХГ ще контролираме техния контрол. Обобщаваме всички предложения от бранша по отношение на Наредбата за биопроизводство, те трябва да предложат други текстове, за да съответстват на европейското законодателство.
- В средата на миналия месец малките оранжерийни производители в района на Петрич заплашиха, че ще затворят границата заради дъмпинга от гръцки домати, които по пазарите се продават по 80 ст. за кг. Какво е развитието на ситуацията?
- Държим връзка. Ставаше въпрос за доставки на домати, които бяха на цени, значително под себестойността на българския оранжериен домат.
Проверката на Агенцията по храните установи, че на границата с Гърция доматите влизат с фактури на 8, максимум 10 евроцента за килограм. Картофите - на около 6 евроцента. Това са официалните цени. Вносители са основно български търговци. Проверките по отношение на качеството не са установили несъответствия. Така или иначе, тези цени са удар по българското производство на плодове и зеленчуци, по доматите най-вече.
- Какви мерки вземате?
- Започваме да изготвяме база данни и регистър за търговците на плодове и зеленчуци. Ще има режим, според който всеки, който иска да търгува с плодове и зеленчуци, би следвало да бъде лицензиран и регистриран и да отговаря на изискванията за извършване на такава дейност. Включително по отношение на логистика, доставка, пакетиране и т.н.
- Тоест, всеки, който иска да внася плодове и зеленчуци, ще трябва да отговаря на някакви изисквания, така ли?
- Да, подобен модел е въведен в Гърция. Там задължително всеки търговец трябва да е обозначен със съответния индекс, който съдържа абревиатура на произхода на стоката. Основният проблем при нас идва от български търговци, които внасят малки количества плодове и зеленчуци, по един-два-три тона от Гърция, но и от Турция и Северна Македония също. Целта ни е отсега нататък стоката, като влезе в България, да знаем къде отива, какво качество е, безопасна ли е. Защото в страните, които не са членки на ЕС, все още се използват препарати за растителна защита, които са забранени в ЕС, като Турция и Северна Македония, например. Остатъчните пестициди в тези продукти са с много по-големи нива. Тоест, идеята е регистърът да регулира откъде е стоката, къде е складът, къде отива. Също така, ако търговецът има собствен склад, ще му се дава идентификационен номер А. Това означава, че търговецът има собствени складове. Когато търговецът няма, ще бъде категоризиран с Б, но пък трябва да има договор с търговец тип А. Ще има код и по отношение на ДДС. Накрая ще има идентификационен код, който ще показва продуктите, които търговецът предлага. Той може да се лицензира за търговия с няколко продукта и това ще е изписано в номера, който ще получи. Идеята е в база данните да има миграция на данни, да е свързана с НАП, митница и с Агенцията по храните /БАБХ/.