Госпожо Иванова, станахте мениджър на най-стабилната компания за внос на селскостопанска техника в България „Римекс 1–Холдинг”. Случайно ли е това?

Случайни неща няма! Никога не съм мислела, че ще бъда в този бизнес, но може би е съдба. Още прадедите ми са имали много земеделски земи, ратаи, машини, после и дядо ми. След 1944 г., когато комунистическият строй е бил вече факт, прадядо ми се е озовал в Белене, а земите им са били отнети. По стечение на обстоятелствата обаче майка ми става след време кредитен инспектор и то точно в направление „Земеделски кредит”. През годините никога не съм мислела и стремяла и аз да се докосна до агробизнеса, но виждате, че човек не може да избяга от съдбата си. Имам две висши образования – икономическо и техническо, владея чужди езици.

Имам над 10 години управленски опит. Работих с партньори от Европа, Азия и Африка.

Успехите си постигам с перфектна последователност, самоконтрол и търпение. Помагат ми отличната интуиция и позитивизмът, с който подхождам към всичко.

Как минава един Ваш ден?

Събуждам се усмихната, с убеждението, че денят ще е хубав. Като всяка добра майка, приготвям закуска и изпращам детето си на училище. Е, само до вратата... Училищният автобус спира пред дома ни. Докато се приготвям за работа, гледам задължително сутрешните емисии новини или ги слушам по радиото, докато пътувам. Стремя се да съм информирана, дори в сфери, които не са пряко свързани с политиката и дейността на фирмата.

Всеки ден за мен често е непредвидим и различен. Днес в страната, утре на път за чужбина за срещи с клиенти, бизнес партньори и по-често в софийския офис. Работа, срещи, и-мейли... И в края на деня винаги излизам от офиса усмихната. Вечерите посвещавам на семейството, приятелите си или отново работя.

Какви предизвикателства стоят пред Вас като ръководител и какви са подходите Ви в работата?

Предизвикателствата ние самите трябва да си ги поставяме. Критериите ми са доста високи, целите – почти недостижими за околните, но за мен стават реалност. Много е важно да внуша на екипа да вярва в успеха. Само тогава можем да докажем на клиентите и партньорите ни, че ние сме за тях най-добрият избор. Стремежите ни са насочени към по-голяма всеобхватност в завоюване на територии за развитие на бизнеса. Така ще затвърдим амбициите си за лидерското място на пазара.

Вярвате ли в това, че ръководителят трябва да успява да овладее личните качества на хората от екипа си и да им насочва енергията към постигане целите на фирмата. Успявате ли да откроите най-характерните индивидуални качества на всеки един от тях?

За да градиш успех, трябва да приемеш фирмата, за която работиш, като дом, а екипът – като семейство. Ако липсва тази симбиоза, всичко е обречено. Когато всеки един насочва положителната си енергия за постигане на общата цел и влага най-доброто от себе си, успехите са ежедневни. Не ми е нужно много време, за да вникна в личностните и професионалните качества на всеки един, с когото работя. Радвам се, че всички притежават доказан професионализъм. А той е стъпил здраво на образователен ценз, дългогодишен опит и индивидуални качества.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Ноември 2011