След Горнооряховския суджук Българското розово масло е на път да стане вторият роден продукт със защитено географско указание в Европейския регистър на Защитените означения.
На 19 септември тази година Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер в Министерство на земеделието и храните одобри заявлението за регистрация на Защитено географско указание „Българско розово масло”. Това е последният етап от националната процедура, която включва преглед на подадените документи от групата производители, проверки на място при членовете на групата производители, публикуване на заявлението-спецификация с цел предоставяне на срок за подаване на евентуални възражения по него. След като в законния срок не беше получено възражение от засегнато лице, което е основание за финализиране на процедурата на национално ниво, същата процедура стартира на ниво Европейска комисия.
Инициативата за европейската защита е на Сдружение „Българско розово масло”, научихме от неговия председател Филип Димитров Лисичаров.
- Г-н Лисичаров, какво място заема розата в икономическия и културния живот на страната ни?
- Безспорно маслодайната роза е една от най-интересните култури, отглеждани в България, и с нея са свързани любопитни традиции и празници, научно-изследователска дейност и производства. През 1907 г. е основан единственият на Балканите Институт по розата и етеричномаслените култури, специализиран за работа с ароматни и лечебни растения. Основната му задача е била да подпомогне розопроизводството. През 1969 г. в гр. Казанлък е открит Музей на розата, действащ и до днес. Но най-голямата атракция в розопроизводителните райони си остава Празникът на розата. Неговата история започва през 1903 г., а днес е празник на красотата, младостта и веселието. Няколко са основните моменти в празничната церемония – избор и коронясване на Царица Роза, ритуалите розобер и розоварене, празничен карнавал и шествие, изложби, концерти и др. В миналото милосърдието е било главна цел на организаторите, които събирали средства за бедните, за деца-сираци и за издръжка на деца в софийските учебни заведения.
- Казахте, че подготовката на досието е отнела 4 години. Какви са по-интересните данни, които открихте за появата на маслодайната роза по нашите земи?
- Според легендата растението е донесено в Европа от гр. Дамаск, Сирия през Средновековието (ХII и ХIII век). По време на кръстоносните походи рицарят граф Брюйе пренесъл в европейските земи известната „Роза Дамасцена Мили”. Започнали да я отглеждат и ù дали името Роза Дамасцена в чест на името на града, от който е донесена. Точно тази роза намерила най-подходящи условия за виреене именно в Подбалканската долина на България. Така е поставено началото на Розовата долина у нас.