Увеличение на добавената стойност от земеделие, създаване на работни места и спиране на обезлюдяването в селските райони са целите на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., обяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков при представянето на първия ù вариант пред медиите. Участие в разясняването ù взеха и зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев, директорът на Дирекция „Развитие на селските райони” (РСР) Светлана Александрова и подчинените ù началници на отдели.

Общият размер на новата ПРСР е 2 380 000 000 евро

Поради значителното изоставане на подсекторите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство основната част от бюджета ù ще бъде насочен към тях, подчерта министърът на земеделието и храните. Значителни средства ще се заделят за биопроизводствата, както и за малките ферми. „Специално внимание ще отделим и на малките семейни стопанства, за които е разработена подпрограма, която ще им даде възможност да получат с 10% по-високо финансиране за необходимите им инвестиции.

Затова ще дадем възможност на онези земеделски стопани, които нямат или са съвсем дребни, да създадат малки, а създадените досега малки стопанства да прераснат в средни, за да развиват дейност, така че да има по-голяма заетост на работна ръка”, акцентира проф. Греков. Допълни, че за реализирането на всички тези приоритети е задължително осигуряването на поливна вода за нуждите на земеделските култури. Постигането на тази цел ще стане с подпомагане възстановяването на хидромелиоративната структура в стопанствата и извън тях.

По думите на проф. Греков акцентът в новата ПРСР „ще е върху вертикалната интеграция между преработвателните предприятия и земеделските производители” при вида на настоящите констатации на Министерството на земеделието и храните, че от една страна у нас има недостиг на суровини, а от друга – преработвателната ни промишленост е недостатъчно развита. В ПРСР 2014-2020 се предвижда и по-високо финансиране за млади фермери, като се разработват различни варианти за удължаване на срока за изпълнение на техните проекти, съобщи земеделският министър. Той обяви, че „в Европа има ясно изразена тенденция към нарастване търсенето на качествени храни с ясен произход. Ако тези продукти бъдат произвеждани по биологичен начин, то това генерира още по-голяма доходност. Затова през новия програмен период ще се финансира биологично растениевъдство, пчеларство и животновъдство.” За да се предотврати обезлюдяването на селските райони, ще се предоставя стартова помощ за започване на бизнеси и ще се финансира изграждането на общинската инфраструктура.

Генбанка за растителни и животински видове и Национална референтна лаборатория с помощта на ПРСР 2014-2020 ще се изгради у нас, отбеляза зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев.

„България разполага с ценни сортове растения. Съществуващата банка в Садово отчасти отговаря на потребностите, но е в отчайващо състояние”, коментира той. Допълни, че за осигуряване безопасността на храните с евросредства у нас ще бъде създадена и Национална референтна лаборатория, която ще има и контролни функции. Чрез нея ще се наблюдават и частните лаборатории в страната. След като благодари на екипа от експерти в МЗХ, разработил за краткия срок от 2-3 месеца ПРСР 2014-2020, Явор Гечев даде възможността на началниците на отдели в Дирекция РСР да представят мерките от новата програма, техните параметри, цели и възможности.

Владислав Цветанов, и.д. началник отдел „Мерки по Ос 1 от ПРСР“ в МЗХ за инвестиционните мерки по ПРСР:

„Инвестиции в материални активи” е най-важната мярка в ПРСР 2014-2020, защото анализът, който направихме, показва необходимост от значителна инвестиционна подкрепа в земеделските стопанства и в преработвателния сектор на територията на страната. Тази мярка съставлява около 27% от общия бюджет на Програмата за следващия програмен период или малко над 750 млн. евро. На практика те трябва да достигнат до земеделските производители и преработвателните предприятия с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, ефективност и модернизиране на производствените им процеси. Мярката е ориентирана към земеделските производители – физически и юридически лица, групи производители, но също така и към предприятия от хранително-преработвателния сектор.

Важен елемент от тази мярка са инвестициите в инфраструктура и най-вече тези в различни видове напоителни и отводнителни съоръжения, особено нужни за секторите производство на плодове и зеленчуци, с цел увеличаване на добивите и постигане на едно конкурентно земеделие у нас.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2014