Като много други неща, биологичното земеделие тръгна мудно и с дежурно недоверие у нас, въпреки че е изключително подходящо за страната ни поради реалните ù природни дадености, не толкова замърсената ни земя и имиджа ù на традиционен производител на качествени селскостопански продукти. Престрашили се да поемат върху плещите си труд, който в другите сектори се спестява с много от постиженията на индустрията, днес мнозина български биопроизводители работят в хармония с природата, а усилията им са подчинени на цялостен осъзнат подход, основан на система от процеси. Те знаят добре това и го доказват с практиката си. А тя води до устойчивост на екосистемите, запазване на храните и добрите им хранителни стойности, гарантира хуманно отношение към животните и социалната справедливост в една общност.

Днес броят на производителите у нас, които преминават от конвенционално към биологично земеделие, нараства. Това заяви заместник-министърът земеделието и храните Бюрхан Абазов при откриването на Конференцията за биологичното земеделие през месец март т.г. Предварителните данни към началото на годината сочат, че броят на биологичните производители, преработватели и търговци се е увеличил значително – от 2 016 през 2012 г., до 3 157 през 2013 г. Тенденцията на нарастване се наблюдава и при площите в системата на контрол, които през 2013 г. са 79 709 ха, а през 2012 г. същите са били 40 378 ха. Каква по-добра от тази тенденция, би възкликнал всеки, който знае, че биологичното земеделие е отговорно при използването на енергията и природните ресурси и то във време, когато недостигът им е видим, а бумерангът на природата с глобалното затопляне и бедствия е отговор на пагубното и високомерно отношение на човека към нея.

На този фон, след като практикуващите биоземеделие у нас със своята дейност поддържат биологичното разнообразие и местния екологичен баланс, съхраняват и подобряват плодородието на почвата, имат хуманно отношение към животните и специално внимание към специфичните им поведенчески нужди, логично е да попитаме как държавата ни със своята земеделска политика стимулира и подпомага съществуващите биопроизводители у нас. Оценката за тяхната дейност и развитието на сектора на управляващите земеделието ни в момента е адмирация и декларирана подкрепа, но повече вербална или като добро намерение. На практика липсва реалната финансова обезпеченост и рамото ù за нови биопроизводители през настоящата година. Иначе „в Европа има ясно изразена тенденция към търсенето и предлагането на качествени храни с ясен произход. В този аспект основното конкурентно предимство на българското земеделие е производството на традиционни за страната продукти със специфични вкусови качества. Ако тези продукти бъдат произвеждани по биологичен начин, те могат да се превърнат в основен двигател на растежа и износа на земеделски продукти с висока добавена стойност“, категоричен е министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков. По думите му, „за да се реализира този потенциал, ПРСР (2014-2020) ще стимулира пчеларството, биологичното животновъдство, както и всички производства и въдства, които са свързани с биопроизводството на аграрна продукция“. Нещо повече – в новата Програма за развитие на селските райони ще има нова мярка „Биологично земеделие“. Тя ще насърчава биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство и преходът към този начин на производство. А всичко това ще цели да доведе до намаляване използването на минерални торове, пестициди и ще редуцира замърсяването на почвите и водите. При представянето на разработения проект на новата ПРСР се разбра, че в рамките на тази мярка у нас ще се изпълняват и две подмерки. При първата плащанията ще са за преминаване към биологично земеделие за хектар използвана земеделска площ. Втората ще е свързана с плащания за поддържане на биологичното земеделие на хектар използвана земеделска площ. Подобно на досегашната ситуация с Агроекологичната мярка от първия програмен период, по мярка „Биологично земеделие” бенефициентите ще поемат 5-годишен ангажимент. За да кандидатстват за подпомагане за биологично растениевъдство, земеделските стопани трябва да притежават минимум 0,5 ха. Пчеларите трябва да имат минимум 20 пчелни семейства, за да кандидатстват за подпомагане за биологично пчеларство, а животновъдите – минимум 0,5 ха земя и минимум 1 животинска единица, за да кандидатстват за допълнително подпомагане за биологично животновъдство. Подпомагането по мярката ще е във вид на компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно прилагат практиките на биологичното земеделие. Средствата, предвидени за биоземеделие в новия програмен период 2014-2020 г., са 103 млн. лева. Още 290 млн. евро са заложени в мярката „Агроекология и климат”. Така екипът, ръководещ земеделската политика в момента у нас, обяви, че един от основните акценти в ПРСР 2014-2020 г. е свързан с биологичното производство.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Май 2014