„Нищо не е по-близо до устойчивото производство на храни от семейното фермерство. Дейността на тези земеделски производители е толкова разнообразна и това определя водещата им роля в осигуряването на устойчивостта на околната среда и опазването на биологичното разнообразие. Имаме много да учим за устойчивите практики от семейните фермери – група, включваща малки и средни фермери, селски производители, местни общности, рибари, пастири, събирачи и много други“, заяви през февруари месец т.г. генералният директор на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) Жозе Грациано да Силва, след като Организацията на обединените нации обяви 2014-та за Международна година на семейното фермерство. Успоредно с това подчерта, че повечето собственици и членове на семейни стопанства, които най-често са коренното население и традиционните общности, са най-уязвимите групи от населението в тази ситуация. „Ние трябва да променим положението на семейното фермерство и да го поставим в центъра на национални и регионални програми за развитие“, посочи той. Припомни, че „правителствата играят ключова роля за това семейното земеделие да може да достигне своя потенциал“. Това включва предлагане на техническа помощ и политики, които подкрепят увеличението на производителността на семейните ферми; достъп до нови технологии, подобряване на техния достъп до земя и вода, кредитиране и пазари, както и създаване на благоприятна среда за по-нататъшни инвестиции“, е категоричната позиция на директора на ФАО.
У нас в рамките на инициираната от ООН Международна година на семейното фермерство и в контекста на прилагането на Европейската стратегия за заетост 2020 Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа” проведе национална кръгла маса на тема „Семейното земеделие и заетост”. Синдикатът и социалните му партньори в лицето на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и храните и браншовите органиции в сектор Земеделие се изправиха лице в лице с тревожната картина на липсващата като количество и качество работна ръка за българското земеделие въпреки достигналата през последните години до 13 на сто безработица у нас.
Колко българи се изхранват от сектора на земеделието и до колко от тях достига европейското финансиране, попита при откриването на форума президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев. Той сподели очакванията на синдикалната организация от резултатите на германско изследване, направено по българските земи в предвоенния период 1936-1938 г. от началото на миналия век, според данните на което „5,5-милионна България по онова време е можела да изхранва със земеделие 30 милиона европейци.” Д-р Тренчев припомни на политиците ни, че сме докарали земеделието си до състояние, в което над 80% от храната ни е от внос.
Заетостта в земеделското производство и свързаното с нея прилагане на Общата селскостопанска политика в България за периода 2014-2020 г. беше в центъра на дискутираните проблеми на кръглата маса. На нея участваха представители на Национален съюз на градинарите в България, Българска асоциация Биопродукти, Национална асоциация на младите фермери в България, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Национална земеделска камара, Национални развъдни организации и сдружения на животновъдите в България. В дискусията, макар и пестеливо, се включиха зам.- министрите на земеделието и на труда Валентина Маринова и Росица Янкова и шефът на Агенцията по заетостта Асен Ангелов.