Д-р Константин Тренчев

- На кръглата маса на тема „Семейно земеделие и заетост” обявихте, че очаквате резултатите от германско изследване, направено по българските земи през 1936-1938 г., предвоенните години от началото на миналия век, според което 5,5-милионна България по онова време е можела да изхранва със земеделие 30 милиона европейци. С каква цел и посока ще използвате данните от това изследване?

- От доста време в сектор Селско стопанство изпъкват някои видими проблеми, които би трябвало да се разтълкуват защо на практика се случват. Защо една страна, която е обучавала европейски държави на земеделие, е стигнала до положение в момента да внася 80 и повече процента от хранителните си продукти. Значи има нещо тежко сбъркано. Земята ни не се е преместила, не се е разместила. Природните ѝ дадености са общо взето такива, каквито са били и тогава, когато от нея са се произвеждали значително много и с добро качество земеделски култури. Никой не желае да разчепка тази информация и да ѝ направи политически анализ. А колкото до германското изследване, когато човек се опита да аргументира една теза, най-добре е да работи с доказателства. Когато разсъждаваме върху проблемите на селското стопанство у нас, неговата еволюция или деградация през годините, трябва да се опрем на сериозни аргументи и най-вече на статистически доказателства, изхождайки от наличните източници досега. Аз нямам претенции да съм професионалист в сферата на земеделието, но има общи положения, които просто се набиват на очи. Започвам с най-простото нещо. Ако се разровите и извадите данни от времето на царска България, ще видите, колкото и странно да е това, че тогава са се водили много сериозни статистики. Ако погледнете информация от това време, ще забележите нещо много странно – площта, която се е обработвала тогава, като декари (ние сме свикнали с тази мерна единица), никога не е била надмината и до ден-днешен, включително и по време на началния, недоразвития и развития социализъм с неговите ТКЗС-та и АПК-та. Но сега вече числата показват, че сме дори много под това, което и социализмът е направил с насилие. Твърдя обаче, че към 1938 година, каквито статистики съм наблюдавал, в малка България са се обработвали много по-големи площи земеделска земя. Второто нещо – ако видите броя на животните, а на това също се е водила много сериозна статистика, тъй като се е плащал данък, цифрите са умопомрачително различни от днешните, и то в полза на тогавашните. За пример – в едно село в полите на Стара планина, в северните ѝ склонове, е имало 21 000 овце. Днес там има около 200. В момента в това село отглеждат около 20-ина кози, а тогава – около 3000. Едрият рогат добитък също се е измервал с хиляди. В момента се измерва с единични бройки. Тоест, виждаме една държава, която не е сменила географското си местоположение, която е имала страхотни агропоказатели, за жалост, сведени днес до такива числа, и България в момента е принудена да внася огромна част, около 80% от елементарни хранителни продукти.

- Как си го обяснявате – с липсата на мотивация, със смяната на модела на управление и на производство, какво на стана на практика?

- Ако искаме да се опитаме да направим някакъв аргументиран извод, трябва да понавлезем в историята и да тръгнем от там, че към 1938 г. около 80 процента от населението на България е селско и неговият основен поминък е обработка на земя и животновъдство. Следва великата дата 9 септември 1944 г., когато под влияние на още по-великия Съветски съюз, започнахме да строим една система, която на теория, общо взето, заблуди много хора. Земята беше практически конфискувана с насилие, направиха се колхози и совкози, които нарекоха по български ТСЗС-та и ДЗС-та, но всъщност си бяха едно и също нещо. Решихме да правим тежка индустриализация, което, разбира се, изискваше хора, човешки потенциал, защото той, виждате ли, като работническа класа, е прогресивната класа и е в основата на изграждане на социализма и на комунизма и хората от селата започнаха масово да се преселват в градовете. Скъса се тази пъпна връв, естествена, природна пъпна връв между българина и земята, което тежко промени и неговия манталитет. Защото сегашните дивотии, които се говорят, за набези, цигански и т.н. по селата, тогава практически не са съществували. Хората отидоха в градовете, защото този или онзи партизанин бяха решили да правят завод в собствения си град или село, за да се прочуят и останат в историята, с което повлякоха десетки хиляди души. Тези хора създадоха семейства или отидоха със семействата си в града. Децата им се откъснаха напълно от това, с което са се занимавали техните родители или по-възрастни поколения. Те нито станаха граждани, нито останаха селяни.

- Значи ли това, че още тогава сме сбъркали модела на обществено-икономическото развитие на тези хора?

- Разбира се, „сбъркан “ е меко казано. Ние бяхме насилени да приемем този модел, чрез който знаете в какво великият Съветски съюз превърна най-големия производител на зърно в света, какъвто беше Русия. От момента на тяхната Велика октомврийска революция та чак до средата на 90-те години те започнаха да внасят това, с което земята им хранеше половината свят и тогавашна Европа, като най-населената му част. От производители на храни се превърнаха в техни вносители. В крайна сметка, разберете, резултатът от нещо, от някаква идея, идеология, политика, говори за нейната успешност или нейния провал. Аз не мога да намеря друга дума.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юли 2014