Да се подкрепят фермерските общности, които обезпечават европейските граждани с качествени и разнообразни храни, произведени устойчиво в съответствие с нашия стремеж за опазване на околната среда, водите и хуманното отношение към животните, заръча новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, с хоризонт до 2020 г. В така определеното дългосрочно бъдеще за земеделието и селските ни райони, храните, природните ресурси и териториалните предизвикателства ще се наложи да бъдат фокусът на националната ни политика в сектор Земеделие. И може би това до голяма степен е шанс за страната ни, в която малките ферми и техните собственици и стопани са преобладаващите, а проблемите и търсенията им – перманентно пренебрегвани и все още нерешени.

Производството на местни продукти може да бъде стимулирано чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като се насърчават местните общности, а успешното ѝ осъществяване ще доведе до успех на местните продукти, заяви позицията си проф. Пламен Мишев от УНСС на провелия се това лято в София семинар по международния проект LOCFOOD. Опита и позициите си по темата изразиха и представителите на 13 партньори от 9 европейски държави. Проектът LOCFOOD „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес” започна през декември 2011 г. с финансиране по Програмата на Европейския съюз ИНТЕРРЕГ ІVС и Министерството на регионалното развитие. Водещият партньор е от Норвегия, а останалите са от Великобритания, Гърция, Испания, Италия, Словения, Швейцария, Швеция, България – с фокус в област Софийска. Координатор за проекта у нас е Фондация „Евро – перспективи”. Водещата цел е обмяната на опит и добри практики в регионите за подпомагане на микро- и малките предприятия в областта на храните. По проекта са проучени добри практики, които създават условия за развитие на местните пазари и популяризирането им сред производителите и потребителите; за разработване и прилагане на маркетингови стратегии за повишаване на информираността за местните продукти, представяне на „историята” на добрия местен продукт и свързването му с туризма, фокуса върху регионалната идентичност; както и за подкрепа на местния хранителен сектор. А когато се говори за него, се обръща внимание върху регулаторната му рамка, маркетинговите му инструменти, инициативи и програми на местно ниво, подкрепяни от местните и държавни власти.

„Темата е изключително важна за България, където доскоро понятия като местна храна, традиционна храна, къси вериги, директни продажби от фермата са нови термини, които вече навлизат доста агресивно. Системата и обстоятелствата у нас ни принудиха повече от 40 години да живеем в процес на индустриализация, включително и на храната“, заяви при откриването на семинара Магърдич Хулиян – председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП). По думите му тази тема е важна от гледна точка на това, че местните храни, традиционните продукти, местните сортове и породи са стратегическа гледна точка за съхраняване на местните селски общности у нас. Действителността досега обаче показва, че семейните и малки ферми са продавали фермерска храна буквално нелегално в България, докато в страните от ЕС такива практики се толерират, констатира Хулиян.

В резултат на глобализацията в момента в диетата на градските жители доминират продуктите на големите пазарни играчи, припомни проф. Мишев от УНСС. А при употребата на местни продукти се щади природата, но за да се стигне до този ефект, трябва да имаме зрял и богат пазар – хората да са готови да плащат повече за местния продукт, допълни специалистът.

Малките производители и преработватели не могат да се конкурират с индустриалното производство на земеделски продукти с регулярни доставки. За преодоляването на този дисбаланс могат да помогнат местни фермерски пазари, на които малките стопанства да имат възможност да предлагат продукцията си – с малки и сезонно определени доставки, директно на крайните потребители. Такава позиция изказа по време на конференция в София Ивана Мурджева, член на УС на НСМСФП. „От много голямо значение за малките земеделски производители и фермери е добавената стойност към продукта, който те произвеждат, защото тя е свързана със защитата на произхода и в крайна сметка води до положително развитие на региона“, обяви позицията си Мурджева. По думите ѝ регионалност, устойчивост и традиция са ключовите думи за малките стопанства в България, които произвеждат традиционни аграрни продукти.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Септември 2014