- Доц. Димов, освен специалист по овцевъдство и преподавател в Аграрния университет в Пловдив, Вие сте и председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце. Моля Ви, разкажете малко повече за историята на тази неправителствена организация и необходимостта от нейното възникване и съществуване.

- Първо, искам да подчертая, че ние сме първата развъдна организация, основана в България след промените през 1989 г. Нашето сдружение е основано на 8 август 1990 г.      

- Още преди появата на Закона за животновъдство у нас, регламентиращ учредяването и дейността на развъдни организации?

- Да, така е. И съществуваме вече 24 години. Непосредствено след промените през 1989 г. стана ясно, че старата система на водене на развъдна дейност при местните породи няма да може да функционира в условията на частна собственост върху животните. Освен това обект на моите проучвания бяха Маришките овце, които се отглеждаха предимно от частни стопани. Затова създаването на сдружението беше начин да се обединим и да търсим възможност за водене на някаква дейност за тяхното съхранение и усъвършенстване. Разбира се, това не е някаква уникална идея. Ние сме взаимствали опита на развитите страни в това отношение.

- Как оценявате прилагането на този опит при хармонизиране на законодателството ни с европейското и промените на Закона за животновъдството у нас, с които се създадоха развъдните организации?

- Макар и закъснял процес, това беше логическо действие, защото частната собственост върху животните изисква друг подход. На първо място, да се признае правото на частния стопанин-развъдчик при вземането на решения. Второ – да се ангажира неговото внимание в активна развъдна дейност. Това е много важно, за да може да отработи успешно процесът.     

- Вероятно обаче частният стопанин-развъдчик трябва да има и качества, и познания за това.

- Разбира се. Искам да подчертая също, че в нашето сдружение членуват овцевъди, които притежават само Бели или Вакли Маришки овце. То е регистрирано с цел съхранение и усъвършенстване на тези две местни породи, които са част от нашето културно наследство, и ние се грижим за тяхното опазване и усъвършенстване.

- Какви са контактите и взаимоотношенията на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце като неправителствена, но и развъдна организация, с Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)?

- Като част от взаимоотношенията ни с нея, ние подлежим на контрол. Задължени сме да подаваме изисквана информация. Ние обаче сме неправителствена организация и имаме своя развъдна програма, която следваме. Така че, не би трябвало да се коментира, че сме на подчинение на ИАСРЖ и не е редно, макар че напоследък така изглежда.

- Има ли интерес към Маришките овце и в кои региони на страната се намират стадата?

- Бялата Маришка овца е сравнително малка популация – около 900 овце и затова е застрашена от изчезване. Лично аз намирам за неподходящ термина „аборигенна порода“ да се употребява за много от нашите местни породи. Той не приляга и на двете породи Бяла Маришка и Вакла Маришка. Като се каже „аборигенна порода”, се разбира нещо примитивно, нещо нископродуктивно, а при Белите и Ваклите Маришки овце няма такова нещо. Въз основа на мои изследвания и проучвания Бялата Маришка овца, например, е със средно живо тегло 71 кг. Същото важи и за Ваклите Маришки. В отделни стада средното живо тегло достига 94 кг. На Международното селскостопанско изложение АГРА 2013 в Пловдив ние показахме най-тежката овца в страната, а може би и в света. На първи март 2013 г. комисия от трима души направи специално теглене на тази овца и тя тежеше 163 кг. Аз не помня в историята на българското овцевъдство да е отбелязан друг такъв рекорд за овца. И затова казвам, че терминът „аборигенна” не приляга и на Бялата, и на Ваклата Маришка овца. Според мен по-правилно е да се използва терминът „местни български породи”, защото аз ви споменах за живото тегло, но мога да посоча и някои рекорди по млечност. По принцип Маришките овце са комбинирани породи за мляко и за месо. Рекордът по млечност на Бялата Маришка овца е 329 литра за 150 дни доен период, а при Ваклата Маришка е 351 литра също за 150 дни доен период.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Септември 2014