След размиващите се сезони през последните години и отишлото си поройно лято усетихме болезнено, че бумерангът на природата лети обратно и пейзажът ѝ се променя неудържимо. Планетата земя боледува, а с нея и причинилите ѝ страдания. Казват, че ние сме това, което гледаме, ядем и пием и ако е така, от нас до голяма степен зависи то да е красиво, вкусно и чисто. Но това може да се случи, ако се грижим и съхраним екосистемите, които подпомагат живота на растенията и животните, поддържайки равновесието в природата. Когато функционират добре, те носят и множество ползи за хората. Тези ползи са както материални – осигуряване на основни стоки като храни и горива, така и духовни – като естетически привлекателните пейзажи, на които всички се наслаждаваме.
Ползите, които хората получават от природата, се наричат екосистемни услуги
Ако трябва да го кажем с думи прости, когато говорим за екосистемите и техните „услуги”, имаме предвид това, че те подпомагат живота на растенията и животните, поддържайки равновесието в природата, обясниха от българския офис на Световения фонд за дива природа WWF – международната неправителствена организация, обединила природозащитници и занимаваща се главно с проекти, насочени срещу влошаване на състоянието на околната среда. „Когато функционират добре, екосистемите носят и множество ползи за хората“, поясни Юлия Григорова – координатор на Програма Политики и зелена икономика на WWF-България, по време на пътуващия семинар за журналисти на територията на Природен парк „Българка“. Тя представи инициативата като част от работата на природозащитниците, осъществяващи дейностите на организацията в рамките на българо-швейцарския проект „За земята и хората“, който представя връзката между опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони. Изграждането на успешен модел, който да покаже, че връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда, всъщност е главната цел на българо-швейцарски проект. Той беше официално представен на 6 декември 2012 г. като четиригодишен, който се изпълнява в координация между четири швейцарски и седем български партньори в девет зони от мрежата НАТУРА 2000 в Западна и Централна Стара планина. Общата му стойност е 4 790 000 швейцарски франка, от които 590 000 швейцарски франка е съфинансирането от българските партньори. Използването на средствата от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество, се мотивира преди всичко от това, че България е сред държавите членки на ЕС с най-висок процент запазени природни територии, включени в Паневропейската мрежа НАТУРА 2000. Дейностите по проекта трябва да служат като модел как това богато наследство да бъде запазено, да носи ползи за местните общности и те да продължат да го управляват устойчиво. В тази посока популяризирането и прилагането на „екосистемните услуги“ или каква е реалната „цена” на запазената природа е единият от трите му важни аспекта, поверен като пилотни дейности на WWF- България.
Тълкувайки смисъла на екосистемните услуги, Юлия Григорова обясни, че те могат да бъдат разделени най-общо първо на поддържащи услуги – услугите, които създават условията, необходими за осигуряването на всички останали екосистемни услуги, например фотосинтеза или почвообразуване. Като материални услуги определи всички продукти, произхождащи от екосистемите, например храни, влакна, горива, билки и медицински растения, генетичен материал, питейна вода. Регулиращите услуги обясни, че са свързани със способността на екосистемите да регулират важни естествени природни процеси, като например, регулиране на климата, на качеството и количеството на водите и др. Културните услуги са нематериалните ползи от екосистемите – например, естетичната и развлекателна стойност на пейзажа. „Чрез дейността си ние често експлоатираме природните ресурси, оказвайки влияние върху способността на екосистемите да ни предоставят своите полезни услуги. Селското и горското стопанство, риболовът и дори туризмът могат да се окажат трудни за преглъщане от страна на екосистемите. С прекомерната си дейност ние въздействаме върху качеството на въздуха, процесите на пречистване на водите, контрола на наводненията, както и върху климата на Земята“, обяви тревогата си Юлия Григорова пред „АгроКомпас“ и отговори на въпроси, уточняващи специфичната проблематика на Плащанията за екосистемни услуги (ПЕС) като новаторски подход за опазване на природата.