- Проф. Гогов, като водещ експерт в авторския колектив на „Практическото ръководство за етикетиране на месните продукти“, представено по време на семинара и празника за 20-годишния юбилей на АМБ, и дългогодишен член на нейния Експертен съвет, как оценявате предизвикателствата пред браншовата организация след всичко, което създадохте и надграждате?
- Преди да стана член на Експертния съвет на АМБ бях канен за участие чисто професионално по различни поводи и предизвикателства в нейната 20-годишна история. Това бяха неотложни и трудни въпроси за членовете на Асоциацията, които през първите години се оказаха и много повече. В АМБ членуват представители на месодобивни обекти (кланици) и месопреработвателни предприятия. Последните преработват месо – българско, и най-вече вносно. Има и отделни фирми, които се занимават с внос на машини и съоръжения за месната индустрия и такива за дистрибуция на различни адитиви, хранителни добавки и подправки, тъй като са свързани с производството на месни продукти. До европейското ни членство тези предприятия работеха по правилата, регламентирани в националното ни законодателство. В интерес на истината те бяха значително по-строги от европейските и се спазваха от произоводителите на всички нива. Когато бяхме в ролята на страна, кандидатстваща за членство в ЕС, се въведоха предварително редица задължителни европейски изисквания (чрез националното законодателство) по отношение на Системите за самоконтрол, на Добрите производствени практики, на HACCP – системата за осигуряване безопасността на храните чрез вътрешен контрол на всички етапи от производството, включително в търговията и заведенията за обществено хранене. Много от фирмите в бранша не можаха да се справят с тези изисквания и прекратиха дейността си. Останаха по-големите, които успяха да вземат заеми, преструктурираха се и направиха много хубави предприятия, които сега произвеждат едни от най-качествените и търсени месни продукти у нас. За съжаление, и те са изправени пред постоянни затруднения от недостига на български месни суровини. Известно е, че у нас месото не достига, а цените на консумативите се повишават непрекъснато. Пазарът на месни продукти е свит и печалбата е ограничена. Месните продукти са скъпи, а българинът купува по-малко от тях, защото е с ограничени финансови възможности. Оттам и производството в предприятията се редуцира.
- Водещ проблем за трудностите в това производство не се ли оказа липсата на родна суровина при перманентно тежкото състояние на нашето животновъдство?
- Разбира се. По неофициални данни над 80% от месото у нас е от ЕС и внос от трети страни – Южна Америка, Китай и др. Българското животновъдство е в колапс и то не отсега. Причините за това са много. Все повече хора в селата са настроени скептично и се отказват да отглеждат домашни животни, дори и за лични нужди. Да не говорим за големите ферми. Все още има малки ферми за отглеждане на свине, телета и птици, но като цяло броят им не е голям. Освен това субсидиите, които трябва да получават българските животновъди, не са достатъчни, поради което цената на месото е висока, а произведените месни продукти са неконкурентоспособни.
- Някой от членовете на АМБ престраши ли се да направи затворен цикъл на производство, съчетавайки животновъдството с преработка на собствена суровина?
- Има такива. Типичен пример за това е фирмата на Кирил Вътев, който заедно с брат си започна с едно малко предприятие. След това разбраха, че за да произвеждат качествени месни деликатеси, е необходимо прясно месо. С много труд и усилия създадоха своя животновъдна ферма в гр. Попово, която им осигурява свежо месо. Борислав Николов, собственик на друга месопреработвателна фирма, който за жалост загина нелепо това лято, имаше намерение да разшири още цикъла на затвореното производство в своя голям холдинг. Той беше един от водещите членове на Асоциацията с големи обеми на месопреработка. Добрите примери може да продължат и с фирми от сектора за добив и преработка на птиче месо. Всички останали купуват месни суровини предимно от чужбина. Предлаганото месо от малки производители у нас не е в състояние да задоволи нуждите на месопреработвателната индустрия. В това отношение картината, очертаваща се като перспектива, не е много ясна и оптимистична. Въпреки усилията на хората, заети в този бранш, държавата не прави достатъчно за тяхното подпомагане.