Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Април 2015
Ще търся решение срещу изчезването на български сортове от кошницата на производителите
Момчил Неков, български евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) в Европейския парламент

Ще търся решение срещу изчезването на български сортове от кошницата на производителите

print

e-mail facebook

- Г-н Неков, след като Европейският парламент е равнопоставен с правителствата в ЕС, очаква ли се и в каква посока засилване на ролята му като институция, а оттам и на евродепутатите като пратеници на своите държави?

Европейският парламент е най-прозрачната европейска институция. Той дава много повече сила на гражданите да участват в дискусиите и да споделят своите гледни точки. Ние, като пратеници на своите държави, имаме право да изискваме прозрачност и яснота по въпроси, засягащи всеки един европейски гражданин. Редица важни регламенти и споразумения трябва да получат подкрепата на Парламента, за да влязат в сила. Европейският парламент осигурява така наречените „демократични проверка и контрол“ на решенията, засягащи гражданите на целия ЕС, така че мога смело да твърдя, че ролята на Парламента е по-голяма отвсякога и това е най-вече в граждански интерес.

- Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), кои са трудните и най-компромисни решения за агросектора от икономиката на Европа от началото на Вашия мандат?

Най-горещата тема в близките месеци със сигурност ще бъде обещаното от комисар Хоган опростяване на ОСП с цел намаляване на административните тежести, които сега са заложени в нея. Очаквам в дискусиите по тази тема да има трудни преговори и нужда от компромисни решения, които ще следват освен традиционното разделение север-юг, но и това на стари и нови страни членки. Друга тема, която очаквам да предизвика трудни дискусии, е изпълнението на така наречения Стратегически инвестиционен план на Юнкер, по който ще се управлява Европейският фонд за стратегически инвестиции. Този фонд, който би трябвало да представлява ресурс от 315 млрд. евро за следващите 3 години, г-н Юнкер обеща да насочи към ръст и нови работни места в ЕС. Има консенсус в ЕП, че Европа има нужда от инвестиции, но в какви точно направления да отидат финансовите инструменти, тепърва предстои да се решава. Политическата група на социалистите и демократите, на която съм член, е за инвестиции в създаване на дълготрайни качествени работни места в селските райони, което ще спомогне за решаване на тенденцията на обезлюдяването им, което е общоевропейски феномен. Тези инвестиции и програми обаче не трябва да създават допълнителни административни тежести за трудещите се и това е червената линия, която не трябва да бъде пресичана.

- Работата Ви като евродепутат включва предимно изготвяне на доклади за законодателни предложения, подлежащи на процедурата за съвместно вземане на решение от Парламента и Съвета. В тази връзка кои от персоналните Ви инициативи за земеделието у нас и ЕС считате за най-актуални и изискващи неотложни решения?

Съществените законодателни предложения като междинен преглед на ОСП, както и въвеждането на процедури за нейното опростяване тепърва предстоят. Пример за регламент, който според мен трябва да бъде преразгледан, е №543/2011 година, в който са определени условия за т.нар. организации на производителите. Чрез въпросния регламент се задава голяма административна тежест пред тези организации да изготвят подробни ежегодни доклади за дейността си. Отчетност трябва да има, но тя не трябва да е прекалено бреме. България е една от страните с най-слабо групиране на ниво организации на производителите. Според мен този вид организации имат добавена стойност за земеделските производители и те трябва да се популяризират, но голямата сложност по работата с тях ги прави непривлекателни. Сами видяхме как членовете на точно такъв вид организации успяха най-бързо да се възползват от помощта от ЕС за пострадалите производители от руското ембарго.

- Още през септември м.г. призовахте председателя на Европейския парламент към равнопоставеност за земеделците от новите страни, но дали това е практически осъществимо при вида на първоначално подписаните параметри за подпомагане на земеделските производители в съответната глава „Земеделие“ за всяка една от страните членки?

- Преговорният процес сам по себе си се състои в търсене на компромиси между преговарящите страни. За съжаление, резултатите от тези преговори не могат да бъдат променяни, защото за да стане това факт, трябва одобрение от всички останали държави членки. Това обаче не е реалистично да се случи, тъй като макар и да е съюз, всяка държава е водена от своите икономически интереси. Призивът ми относно земеделците от новите страни беше в контекста на компенсациите, предлагани в отговор на руското ембарго. Новоприсъединилите се членки на Съюза все още не са достигнали оперативна и административна готовност в сравнение с по-старите членки. Смятам, че не може всички да бъдат поставяни под един знаменател, особено, когато става въпрос за несъразмерно малка компенсация, каквато беше предложена от ЕК.

- Как и кога ще се избегне своеобразната имитация на подпомагане на производителите от новите държави членки, които по думите Ви „изпадат в неравностойно положение и с риск от тежки социални последствия в конкуренция със стоките от по-старите държави членки, които са и обект на по-големи земеделски субсидии“?

- Земеделците от по-големите икономики на ЕС, които са и членки на Съюза по-отдавна, имат възможност за по-голяма собствена икономическа помощ за своите производители. Това не може да се промени, но според мен ЕС трябва да оперира на принципа на солидарността, а не единствено на икономическата пропорционалност. Не трябва да се забравя и фактът, че всички преговори, условия и предварително уговорени помощи за новоприсъединяващите се държави са заложени в периода 2001-2004 г. Европа и светът обаче не са същите оттогава. Финансовата и икономическа криза оказаха много негативно влияние за всички европейци, включително и за земеделците. Не може да се очаква, че по-слабите икономики на Съюза ще могат да отговарят със същия замах на предизвикателствата. Затова ще продължа да призовавам и предлагам поправки по регламенти в тази насока. Не смятам, че е справедливо административната тежест пред земеделците от страните членки, присъединили се след 2004 г., да е в пъти повече от тази за производителите от старите страни членки.

 

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Април 2015



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg