- Г-н Сансонанс, в 20-годишното Ви активно познанство с България кои са инициативите и организациите, с които работехте преди появата на проекта „За Балкана и хората“ и срещата Ви с ползвателите му в района на Западна Стара планина,  по чиито маршрути е и нашето интересно пътуване?

- Дълго време работех в рамките на българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието, която започна през 1995 г. Този проект всъщност е в основа на създаването на Българска Фондация Биоразнообразие. И сега имам честта все още да съм свързан с тази фондация, като член на нейния Управителен съвет. Когато вече Фондация Биоразнообразие стана българска независима структура, моята организация Про Натура продължи да я подкрепя. Имахме и съвместен проект, който ние съфинансирахме. Това беше един трансграничен проект между България и Македония, в планината Осогово, с различни източници на финансиране отпреди три години. Това е във времето, предхождащо участието ми в сегашния проект „За Балкана и хората“, както в подготовката му, така и сега в неговото изпълнение, като един полезен българо-швейцарски проект.

- Каква е равносметката Ви за постигнатото по реализираните първи проекти с български партньори?

- Работата по тях доведе до позитивни последствия. Най-напред със създаването на тези неправителствени организации, каквито са Българска Фондация Биоразнообразие и Фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Един от резултатите е, че се осигури възможност за създаване на основата на един нов диалог в България – между неправителствения сектор и държавата.

- Дали пък не ги провокирахте за единодействие при решаване на съществуващите проблеми?

- Първо се подпомогна създаването на едни структури на гражданското общество в тези сектори на околната среда и на биологичното земеделие. Провокирано беше по-доброто разбиране на връзките между природата и земеделието, както и нуждите от това България да има съхранена природа и по-чиста околна среда, за да може да произвежда по-качествена земеделска продукция. Ние сме удовлетворени, че примерно по отношение на мрежата НАТУРА се осигури силна подкрепа. Това не е факт навсякъде в Европа.

- Тази подкрепа не е ли и една от целите на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“?

- Определено. С него целим да покажем, че тези зони на НАТУРА у вас са един истински шанс, една възможност за България. Освен това показваме как можем да генерираме средства, които да се връщат обратно към опазването на природата.

- Водещата Ви експертна роля в рамките на проекта е свързана с осмисляне на екосистемните услуги у нас, първо на пилотно ниво, а по-късно и същинското случване на екосистемните плащания. В тази връзка как изглежда техният модел в Швейцария и доказано приложим ли е той у нас с постигнатото за тях в рамките на проекта „За Балкана и хората“ от експертите на WWF-България?

- Една особеност на българо-швейцарския проект е, че ние не идваме тук с някакъв конкретен модел, който искаме да ви наложим и да приложим директно в България. Има много разлики между страните ни. Например, България е член на Европейския съюз, а Швейцария не е. При нас няма НАТУРА зони директно, а и законовата и юридическа рамка е различна. Но Швейцария имаше една традиция в това да разработи подход, който да е интересен по отношение на тези връзки между природата и земеделието. И една от особеностите е ролята на земеделието. Освен да доставя храна на населението, неговата роля е и да поддържа природната среда и пейзажа, като ценно богатство на нашата страна, важно за туризма. Това важи и за България. И вие, като държава, сте подписали Конвенцията за опазване на ландшафта.

У нас има цяла система от директни плащания, които държавата дава на производителите, на собствениците. Тези плащания са свързани с териториите, с терените и с дейността върху тях. Те са за опазване на отделни дървета, на смесения и разнообразен пейзаж, за поддържане на фауната. Плащанията са за хората, които живеейки на тези територии, с действията и поведението си, ги поддържат. Именно за тях конфедерацията плаща, а обществото дава своята подкрепа. В същото време тези земеделски производители се ползват от по-добри условия за своите продажби. Налице е завишено търсене на биологични продукти, което вече е част от културата на хората. Смятам, че такова осъзнато от обществото търсене вече нараства и в България. Хората и у вас вече предпочитат храни, произведени в чисти региони, които са свързани със запазена природа.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Ноември 2015