Цветан Димитров

- Г-н Димитров, оптимален ли беше пакетът от мерки и политики за българското животновъдство през 2015 г., за да повярват и усетят фермерите, че действително този сектор е приоритетен в настоящия програмен период?

- Ще започна с това, че не искам да се противопоставя един сектор на друг. Приоритетно е за България цялото земеделие, но акцент все пак през последните една-две години беше поставен и ще има такъв през следващите няколко върху животновъдството, плодовете и зеленчуците. Това са приоритети, записани и в правителствената програма. А по същество на въпроса ви мога да кажа следното: 328 млн. лева до този момент са предоставени на животновъдния сектор – 122 млн. лв. обвързана подкрепа, 105 млн. лв. държавни помощи, 13 млн. лв. извънредна помощ от европейските средства за млечния сектор, 88 млн. лв. преходна национална помощ или бившите национални доплащания. Всички срокове за изплащането им, които бяха планирани от началото на 2015 г., и поставени в график от министър Танева, с разлика от 1-2 дни бяха спазени. Към тези близо 330 млн. лв. бих искал да добавя и още една сума, която държавата миналата година предостави – около 13 млн. лв. за последствията от „синия език“. Зле свършената работа през 2014 г. от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ни струваше13 млн. лв. през 2015 г. Слава Богу, разплатихме всички средства – за обезщетения на пострадалите фермери, към частно практикуващите ветеринарни лекари, към лабораториите и за закупуване на ваксини. Много хора не забелязват тази помощ, но тя е пряко свързана с животновъдния сектор. Животновъдите се ползваха и от три държавни помощи, извън тези 330 мн. лв. От земеделските производители, до които достига намалената ставка на акцизите, 35% са животновъди. Преотстъпеният корпоративен данък, който е общо 50 млн. лева, е със значителен дял в животновъдния сектор. И немалка мисля, че ще бъде подкрепата, която животновъдите ще получат чрез предоставяне на общински и държавни пасища и средства по СЕПП. В общи линии считам, че за 2015 г. успяхме. Не казвам, че това е максималното, сигурно има още какво да се направи, но важно е предоставянето на един максимален финансов пакет, насочен там, където трябва. Мисля, че се справихме с предизвикателството „син език“, като компенсирахме стопаните. Макар и със закъснение успяхме да направим и Държавната профилактична програма с отделения немалък ресурс от 15 млн. лв., извън тези за „синия език“. Предоставени бяха и средствата от извънредната помощ за кризата в млечния сектор – веднъж 26 млн. лв. de minimis на животновъдите и 13,3 млн. лв. като извънредна мярка, определена от Европейската комисия (EK) за преодоляване на последиците от кризата на пазара на мляко в Европейския съюз в условията на руско ембарго. Все пак общото подпомагане в различните сектори, особено в преживното животновъдство, представлява компенсация в рамките от 30 до към 53 процента от производствените разходи на фермерите. Давам ви конкретен пример – при млечните крави 29,4% от общите разходи за подпомагане сме компенсирали с различни видове субсидии – държавни помощи, национални доплащания и т.н. При кравите под селекционен контрол – 53% от разходите, при биволите – над 50, т.е. постарахме се да компенсираме един значителен процент от разходите. Друго важно за тази година е, че за първи път се предоставя помощ за животните под селекционен контрол. Още преди да са получили парите за това се усети желание у стопаните им да се включат в тази дейност. Едни купиха животни, други подновиха селекционната си дейност, защото голяма част от животновъдите в България, чиито ферми бяха под селекционен контрол, бяха изгубили интереса към тази дейност. Виждайки доброто подпомагане за нея, те успяха да се включат отново. Това е добро за държавата, защото селекционната дейност, повишаването на продуктивните качества е сигурен начин за издигане конкурентоспособността на една ферма.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2016