Много български граждани, които търсят възможности за сезонна работа извън страната, особено в разгара на пролетта и началото на лятото в селското стопанство на страни от Европейската общност, рискуват да попаднат на недобронамерени посредници, работодатели или дори познати и приятели. Последните често са склонни да злоупотребят с мечтите, плановете, амбициите и доверието на търсещите работа, чието желание е да осигурят по-добри условия за живот на себе си и своето семейство. Като работници в рамките на Европейския съюз или мигриращи към него, са изложени на риска да станат жертви на трудова експлоатация. Това се случва на фона на законодателството на Европейския съюз, което забранява определени форми на тежка трудова експлоатация. Жертвите полагат принудителен труд, който се заплаща минимално или не се заплаща изобщо, документите им за самоличност са отнети от работодателя, заплащат нерегламентирана сума (дълг) за това, че им е осигурена работа. Много често те не започват работа веднага след пристигането си, а са принудени да чакат, докато изхарчат наличните си средства и задлъжнеят на работодателя, който често им вменява допълнителни задължения за разходи, които трафикантите уж са направили за жертвите. Условията на живот много приличат на условията на труд – под поносимия житейски минимум.

В последните няколко години в такава ситуация се оказват български граждани, които биха могли да заминат да работят в селскостопанския сектор на Франция. За случаи на трудова експлоатация при тях алармираха още в началото на 2012 г. експертите от Национална Федерация „Земеделие и горско стопанство” (НФЗГС) към българския синдикат КТ „Подкрепа“ и партньорите им от френската синдикална организация FGA-CFDT („ФГА-СФДТ”). В рамките на сътрудничеството си двата синдиката попадат на случаи на трудова експлоатация, при която предварителните договорки с работодателите обикновено се разминават драстично с реалните условия на живот и работа или изобщо не са обвързани с предварително подписан договор.

Акцията на синдикалистите в защита правата на наши мигранти, решили да бъдат сезонни работници в селското стопанство на Франция, разкри един характерен пример за причините, поради които трафикът на хора се явява съвременна престъпна форма на робство. Резултатите от нея не са случайни, като се има предвид, че НФЗГС „Подкрепа” и „ФГА-СФДТ” членуват в „ЕФФАТ” (Европейски Синдикат на работещите в храните, земеделието и туризма), а нейната основна цел е разработването на ефективен социален диалог и прилагане на единни колективни трудови договори и социални стандарти. Водени от мисията, изразена най-точно с крилатата фраза на Жан Моне „Ние не съюзяваме държави. Ние обединяваме хора“, в края на април т.г. експерти от двата синдиката проведоха поредната си информационна кампания на територията на България – този път в общините Казанлък и Мъглиж. В предишни години ползотворни и изключително подходящи се оказват срещите им с граждани, които биха могли да заминат да работят в селскостопанския сектор във Франция, от общините Враца и Шумен. Целта е да ги предпазят от посредническите фирми за работа в чужбина, които изпращат сезонни работници във Франция в нарушение на трудовото законодателство. Първи за това алармирали от КТ „Подкрепа“, след което съвместно с френските синдикати тези фирми са установени. Наетите работници също са сигнализирали властите у нас, но техните проверки не установяват нарушения. В същото време данните на френската страна от м.г. сочат, че над 12 хиляди наши сънародници се наемат сезонно в сектора селско стопанство, но част от тях попадат в „сивия“ сектор заради пропуски в законодателството. А НФЗГС „Подкрепа” представи конкретни данни за посредническата фирма за работа в чужбина „Вади джоб“ ЕООД, регистрирана в Сливен. Тя наема българи, командирова ги във Франция, първоначално в сферата на строителството, но ги прехвърля да работят във ферми в област Бретан. Като техен работодател декларира пред местните власти, че плаща минималната почасова ставка от 9,6 евро. На практика обаче плаща около 1,5 евро на час, защото прави удръжки за транспорт, храна, дневни и квартира.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юни 2016