Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Септември 2016
Как да станем конкурентоспособни е основният въпрос
Десислава Танева, министър на земеделието и храните

Как да станем конкурентоспособни е основният въпрос

print

e-mail facebook

 

- Г-жо Танева, мнозинството производители от многоликите сектори на земеделието и храните у нас изпращат лятото с преобладаващо удовлетворение след направените от екипа Ви промени в обвързаната подкрепа за секторите животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство, други са с опасения за загуби в резултат на лоши климатични условия и ниски изкупни цени, а трети - с резервирано отношение към ПРСР (2014-2020) от невъзможността да се възползват от евросредства за проектите си. Като буфер на всичко това, какви са изводите и решенията Ви за възможния, желан и прокламиран баланс на провежданата политика в българското селско стопанство?

- Не е възможно да има удовлетвореност у всички сектори. Земеделието е с многообразно производство. Преминало e с напредък при отделен тип култури през различни етапи на развитие след 90-те години, когато се сменя формата на управление. За мен е важно да е ясна за всички целта, която трябва да постигнем, използвайки и прилагайки Общата селскостопанска политика (ОСП), като пълноправен член на ЕС. Това е много важно, защото знаейки какво търсим, можем да даваме обективна оценка на това дали инструментариумът е адекватен. А ние търсим създаване на конкурентоспособно устойчиво земеделие, осигурявайки съответната заетост в селските райони. Затова, ползвайки този ресурс, не можем да адмирираме създаването на временни земеделски производства, които след намаляване на този ресурс, след промяна на формата на подкрепа на земеделието, биха свършили. Защото, ако това се случи, би означавало, че ние грешно сме изхарчили едни пари, за да не употребя по-силен израз, и не сме използвали ефективно средствата, за да създадем едно устойчиво конкурентоспособно земеделие. В този смисъл бяха и направените промени в обвързаната подкрепа. Към момента положението ни се изразява в това, че България има дебалансирано земеделие с изключителен превес и монопол на ползването на земеделския ресурс от зърнопроизводството. В същото време обаче България има зърнопроизводство, което като конкурентоспособен сектор е на световно ниво. Независимо от пазарната флуктуация, предвид кризата и политическата ситуация в този сектор, който тази година отбелязва рекордно ниски цени, ние трябва да сме напълно наясно и с национално самочувствие и гордост от това, че България и българските земеделски производители, опериращи в този сектор, произвеждат и генерират средни добиви от декар, такива, каквито са в най-добрите земеделски страни в Европа и света. Това означава, че имаме създадена устойчива земеделска общност в областта на зърнопроизводството и оттук нататък трябва съпоставима политика, за да не нарушим конкурентоспособността на общия пазар в Европа, както и в трети страни. Секторът е изключително пазарен, цената на зърното се формира изключително по пазарни механизми. Мониторингът й по световните борси и при всеки вече е въпрос на добро мениджърско решение по отношение управлението на запаси след добива му в момента на продажба.

- Каква е конкретната роля на промените в обвързаната подкрепа за преодоляване негативите на това, по думите Ви, „дебалансирано земеделие“?

- Инструментариумът на промените в обвързаната подкрепа цели да възстанови баланса в сектора, така, както е записано в нашата управленска програма, с която сме получили вота на доверие да управляваме, в частност и българското земеделие. Самите промени бяха направени след публично представен икономически анализ на ефектите от досегашния начин на подпомагане. И веднага давам пример с тикви и орехи. Целим ли ние да създадем производства, които са създадени само и единствено заради субсидиите, и след като спрат, ще спре и това производство? Категорично не. България влиза последните пет години преди 2014 г. в новия програмен период с производство на тикви върху 62 хектара, а заявените в тази кампания са 13 хиляди хектара. Това нормално ли е, питам аз. Не, не е нормално и не можем по този начин да прилагаме мерките. С орехите е абсолютно същото. Тази субсидия трябва да подкрепи дохода на земеделските производители, а за чувствителните сектори, които единствено могат да са в обхвата на тази обвързана подкрепа, да достигнем най-високите си стойности, които сме били, за които имаме перспектива да се развиват и осигуряват съответна заетост. Смятам, че избрахме изключително справедлив подход при определяне промените в обвързаната подкрепа и тяхното актуализиране. Избрахме обхват и на плодове, и на зеленчуци, групирани в по две групи, за да има относително еднакво влияние на обвързаната подкрепа, и те да са във видове производства с перспектива и да имат шанса да станат пазарноустойчиви. Някои от тях са. Веднага давам пример с малините, на които обвързаната подкрепа влияе значително по-малко върху производството и развитието им, отколкото примерно при череши, праскови, кайсии – също основни култури в България, каквито е имала, има и трябва да има. Същият пример бих дала с доматите и краставиците, където би могъл да се насочи полагащият им се ресурс, изтекъл към тиквата. Точно затова направихме и промените. В този смисъл ефектът от прилагането на новата обвързана подкрепа, който очакваме, е подкрепа на пазарно устойчивите и рагламентиращо работещи производства. За тази цел въведохме и много принципни условия за плащането, като конкурентоспособност и устойчивост на производителите, които ще останат да работят ефективно земеделие. А това може да стане като ползват нови технологии и работят с оптимални разходи, а не да правим земеделие, за да получаваме субсидиите. Последното е най-грешният подход. И до ден-днешен най-неприятно чувство изпитвам, когато ми се зададе въпрос: „Какво да произвеждам, за да взема някоя субсидия?“ А за да влезеш в земеделието, трябва да го сториш с идеята, че можеш да произведеш добър продукт, че можеш да го направиш по-добре от другите, че имаш пазар за този продукт и че имаш експертиза и познание за този вид продукти и производство.

 

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Септември 2016



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg