Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Вторник, 21 Ноември 2017

Ноември 2017

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Юли 2017
С показани успешни модели истинската работа тепърва предстои
Д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие Биоселена и координатор на Българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“

С показани успешни модели истинската работа тепърва предстои

print

e-mail facebook

- Д-р Апостолов, два месеца преди края на изпълнение на проекта „За Балкана и хората“ визия за какво беше посочването му като добър пример от европейския комисар по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела във видео към участниците в състоялата през юни в София конференция „Икономика за жива планета“?

- Както вие вече писахте в „АгроКомпас“, проектът „За Балкана и хората“ спечели наградата НАТУРА 2000 на Европейската комисия за 2016 година в категорията „Социално-икономически ползи“. По принцип тя се присъжда на най-успешните проекти, допринесли за опазване и управление на територии от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Г-н Вела лично ни връчи наградата миналата година на церемония в Брюксел, сега ни поздрави с видео обръщение – явно резултатите, които постигаме, се виждат и оценяват в Брюксел. Това е единственият награден проект, който не е финансиран от Европейската комисия.   

- Кое се оказа най-трудно преодолимото у нас при достигане до практическия отговор на въпроса как да се насърчават местните продукти, като се работи с фермерите и с бизнесите, като водеща мисия на проекта „За Балкана и хората“?

- Най-трудно е да промениш мисленето на хората. На фермерите, на контролните органи, на потребителите. Ние много добре си даваме сметка, че това ще отнеме много време, затова и наблягаме на показване на добри примери, подпомагаме участието на фермери и производители в максимален брой национални събития и изложения. Следващото ниво е да стимулираме тези хора да започнат да си помагат, да работят заедно, да започнат да се чувстват част от една общност с общи интереси. Например, опитваме да стимулираме къщи за гости, подкрепени от проекта да започнат да предлагат продукти от местни фермери, регистрирани по Наредба 26. Фермерите - да си помагат помежду си в продажбите, в обмяна и споделяне на опит. Може и да ви звучи странно, но в началото много от тях дори не си говореха помежду си. На един от откритите дни във ферма, регистрирана по Наредба 26, дойдоха повече журналисти, отколкото фермери от района. Не се ли научим общуваме и да си помагаме – каузата е обречена.

- Кога и как се вдигнаха бариерите, произтичащи от обезлюдяването и липсата на икономическа перспектива в пилотния район на проекта – Западна и Централна Стара планина, при вида на изключително красивата му и благодатна природа?

- Не са се вдигнали! Това, което ние правим и показваме, са само няколко добри и успешни модела, тепърва предстои истинската работа! Ако тези добри практики не се пренесат в национални и регионални политики, добрите примери ще си останат само добри примери на фона на продължаващото обезлюдяване и обезверяване. Колко фермери имат одобрени проекти за преработка във фермата по Мярка 4.2.?

- С кои постижения на дейностите по проекта бяха разбити някои от популярните стереотипи, които битуват по отношение на защитената природа, като това, че опазването й вреди на икономическото развитие, пречи на развитието на регионите, на туризма и др.?

- Всички дейности по проекта са насочени към тази цел – да покажем, че опазената природа не е пречка за развитие на бизнеса, а предпоставка за нов тип бизнес, бизнес от 21-ви век – бизнес, който отговаря на потребностите на съвременното модерно общество. Ще ви дам един класически пример от Трявна - градче, което разчита изключително много на туризма, занаятите и историята за поминъка на жителите си. За съжаление, унищожаването на горите около Трявна, в комбинация с намалените количества на валежите през последните години, доведоха до недостиг и режим на питейната вода в града. С помощта на проекта беше създадена доброволна схема за плащане за Екосистемни услуги, при която собственици на местен бизнес (къщи за гости, хотели, занаятчии) отделят доброволно част от печалбите си, с която се финансира залесяване на хълмовете около града. Друг пример е районът на Западна Стара планина, който с малки изключения (Чипровци, Белоградчик и Вършец) никога не е бил развита туристическа дестинация. Подобна схема работи и там, само че парите, които местният бизнес заделя, се използват за възстановяване, почистване и маркиране на туристически пътеки, ремонт и възстановяване на чешми и места за почивка.

 

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Юли 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Най-голямото бизнес събитие в София - Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Интерфуд & Дринк и Сихре
Ивайло Иванов, управител на Интер Експо Център

Увеличение на заплатите - равно на нула
С 2 млн. лв. са увеличени парите за Напоителни системи за защита на вредното въздействие на водите

Който замръсява подпочвените води, ще плаща за почистване
Невена Петрова - директор Дирекция „Продукти за растителна защита, активни вещества, антидоти и синергисти“, ЦОРХВ

Една топлина с различни лица
Удивителни истории

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg