Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Неделя, 24 Юни 2018

Юни 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бизнес Брой: Май 2018
Петко Петков: Белият бизнес вече доминира
Можем да участваме в засищането на китайския пазар

Петко Петков: Белият бизнес вече доминира

print

e-mail facebook

 

- Г- н Петков, вие сте човекът, който е бил основен вносител на говеждо от Латинска Америка. Как изглеждат тези години от Ваша гледна точка?

- Е, това бяха времената на бразилското говеждо. Не си спомням някакви сериозни проблеми, освен един. Той беше предизвикан от някакви желания на българската индустрия да заяви своята позиция, която беше в конфликт с реалните обстоятелства. Имам предвид времето на 1992-1993 г. Когато се задаваха въпроси защо работим с бразилско говеждо, а не с българско.

- Нима не е логичен този въпрос? Защо е трябвало да се работи с бразилско говеждо, а не с българско?

- Как преработвателите да направят кренвирши от българско месо, като ги няма необходимите суровини на българския пазар. Никой няма да отиде да направи от едно цяло говедо кренвирши. Те и други по-малотрайни и евтини продукти се правят от триминги. А те лисват на българския пазар. Никой месопреработвател няма да вкара филето и бонфилето в кренвирш. Ние сме първите, които направиха индустриална тражорна с 60 т.

- Ще обясните ли първо какво е това триминги?

- Кренвиршът не може да се направи от най-скъпите части на животните, защото най-скъпите отиват за сухите колбаси. Естествено, „малотрайките” се правят от обрезки, сланина, механично обезкостено месо, което беше експонирано като вредно. Но целият свят работи по този начин.

- И все пак, това не дава отговор на въпроса защо бразилско, а не българско за кренвирши?

- В България нямаше такава месодобивна промишленост, която да работи в много голям мащаб, така че да оформя скъпите части на говедото да отиват за зреене на месото, а останалото да се ползва за малотрайни колбаси. Ние доставяхме суровина на преработвателите, внасяйки месо, което отива за преработка - свинска плешка, говежда предница, триминги, и един друг продукт, който поради незнание стана трън в очите на много хора - апоневрози. Това са по-дребни триминги. Те се добиват чрез специално скъпо оборудване, където пада ципата, която обхваща всяка мускулна група и има 80% месо и 20% колаген.

- Не разбирам защо България да няма триминги, а латинското говеждо да има?

Защото България нямаше транжорна с такъв капацитет. Ние сме първата компания, която направи индустриална транжорна.

- Не е имало такава транжорна в България? Но нали в България се правеха кренвирши и преди 1989 г.

- Нека обясня, за да имаш месопреработвателна индустрия трябва да имаш стандартизация на месото.

На българския пазар нямаше такова индустриално месо. Преди 1989 г. имаше ДСО „Родопа”, имаше стандарти, държавен контрол, индустриално ниво. Всичко през 90-те години се разби, както и животновъдство. И приключи с индустрията.

- Но защо все пак от българско месо не се е правил кренвиршът?

- Защото нямаше как да изнасяме българско месо и да го транжираме и после пак да го внасяме. Най-изгодно беше да внасяме след транжирането отделни обрезки. За да има българска индустрия, трябва да работи с адекватна по качество и цена суровина. Няма нищо по-опасно от това да имаш отворена икономика със затворен вътрешен пазар. В онези времена нямаше как да продаваме навън. А в същото време вносът на месото беше регламентиран, имаше квоти, вървяха всякакви проверки, митница, ветеринарен контрол, допълнително в предприятията. Имаше в онзи период много ред.

- Наистина ли, повече от сега?

- По време на квотите бизнесът беше най-добре регламентиран и тогава имаше много ред. Когато влязохме в ЕСq настъпи голяма бъркотия. Течаха процеси на инвазия от ЕС и стагниране на българския бизнес. Стандартна суровина означава суровина, която е произведена от 70-80% обрезки, сланина с определени качества, която в обем се влага в месопреработката. В България нямаше такъв месодобив, за да постигнем този стандарт. И сега нямаме още такива индустриални транжорни. Нашата е първата по рода си. Има още една, която се доближава. Всички останали са малки и дребни.

- С каква суровина работите Вие?

- С българска, нямаме никакъв шанс да работим с чужда.

- Защо?

- Защото, за да работи кланицата ни, няма шанс да работим с чужда суровина. Просто трябва да се спазват определени изисквания с транспортирането на живите животни. Те минават през нашата кланица, транжират се при нас, стандартизират се по европейските стандарти. След това част отива за месопреработвателната, другата - за потребителите или за нас. Така че всичко при нас е българско.

- С какво месо работите във Вашата кланица?

- Свинско, говеждо, агнешко, но то е много сезонно. Можем и агнешко да преработваме, но избираме свинско, защото е цяла година.

- И какво се случи след първите пет години в ЕС? Промениха ли се вече нещата?

- Да, трябва да гледаме по-оптимистично. Ние силно подкрепяме това, което стана в държавния контрол, НАП и техните служби за контрол по границата и самите предприятия, които вкараха някакъв ред. Вижда се и е ясно. Няма безконтролно влизане на месо. Има инцидентни пролуки. НАП влезе с техните подвижни структури за контрол и вкараха ред. Имаше пословични фигури и имена, някои избягаха по чужбина.

 

Автор: Светлана Трифоновска



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Мария Иванова: Пчеларството събужда живота в мен
При катастрофата в Чернобил се излюпиха поколения пчели без крила. Оцеляха.

Сеитбата - по-приятна с Косад Семанс
Colonia CS - не просто хибрид, а обещание за успех

Ливадите изядоха „биото”
Хората, които посветиха живота си на живите храни, останаха без субсидии!

Петко Петков: Белият бизнес вече доминира
Можем да участваме в засищането на китайския пазар

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg