Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Април 2017
Законът за храните е част от националната сигурност на една държава
Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

Законът за храните е част от националната сигурност на една държава

print

e-mail facebook

- Г-жо Кукушева, на днешния 21 март 2017 г. интервюто Ви за читателите на „АгроКомпас“ е в обстановката на напиращия към Вас тревожен въпрос от медиите за обективната ситуация и последиците от почти 30 на сто по-високата цена на газта от първи април т.г., която държавната газова компания предлага, а Комисията за енергийно и водно регулиране вероятно ще приеме. Ако това стане, експертите прогнозират по-високи цени на водата, парното и неизбежно на някои храни. Какъв е коментарът Ви за тази ситуация в края на месец март – периодът на своеобразното безвремие и политическия пазар?

- Действително, днес имам запитване от национални медии по повод изявление на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за приемане на 30%-но увеличение на цената на газта. Това в този момент е повече от пагубно за икономиката на България. Първо, в световен и европейски план нищо не налага да има корекция на цената на газта. По принцип трябва ясно да подчертаем, че България потребява синьо гориво на една от най-високите цени не само в Европа, но и в света. Така или иначе, съществува пряка връзка и влияние между три вида цени при енергията – между цената на газта, цената на електрическата енергия и цената на транспорта. Вече всеки един българин, като потребител, знае какво значи съобщението за предстоящо покачване в цените на енергийните носители за страната ни. Това на практика е пряко бъркане в неговия джоб. Въпросът не е в това защо някой иска увеличение. Това явно е фирмена политика, поглед на дружество към цената, на която то предоставя и продава определен продукт. Въпросът е в това къде е ролята на КЕВР. Неслучайно има регулация на този пазар, защото ролята на една държавна комисия се състои в това да търси истинските мотиви, да предвиди и да направи допитване до съответните браншове или до най-чувствителните от тях към такова едно увеличение. На практика най-чувствителните браншове са тези, чиито продукти ежедневно присъстват на трапезата на българина. Българският хляб в над 78% се произвежда с газ. Въпросът обаче не е само в производството на българския хляб. При него се влагат български суровини, които отглеждайки се на родните поля, имат пряка свързаност с цената на газта. И това е така, защото торовете, ползвани за създаване на добра реколта, са пряко свързани с цената на газта. И всичко това е на фона на огромните зърнени реколти в Черноморския басейн, в Америка и изобщо в целия свят. Виждате, че зърнопроизводството се разраства и в това няма нищо тревожно, защото нарастващото население на земята също трябва да бъде изхранено с истински продукти, а не с техни заместители. В този контекст, влизайки през мелничарските предприятия, българското зърно добива една нова себестойност, а оттам - съответно и брашното за хляб. Затова е нормално да се покачи себестойността и на нашия продукт. Успоредно с това ще се повиши и тази на опаковъчните продукти. Като прибавим и факта, че търговската мрежа също е ползвател на газ за поддържане на температурния режим в своите обекти, е ясно накъде вървят нещата. Понякога си задаваме въпросите: експертите, които вземат решение, дават ли си сметка колко човешки съдби предопределят, тласкайки ги да поемат към един недобър край и дали живеят в тази държава.

- А какво е обяснението Ви защо точно сега се прави опит за такова драстично повишение на цената на природния газ?


- Моментът е много подходящ от политическа гледна точка. Очакваме да се сформира едно правителство, в най-добрия случай в рамките на около месец, и в това безвремие, в което е изпаднала държавата от президентските избори ноември месец 2016 г., е удачно да се нанесат най-големите голове във вратата не на противника, а на българския потребител.
 
- Но това може да е нокаут за него.

- Нямам експертизата и не е редно да я имам, пък и не желая да имам, за да определя как би се приел този удар. При всички случаи обаче това ще намали платежоспособността на българския портфейл. Добре е да си даваме сметка, че конкурентоспособна икономика с нерегулирани по закон цени на енергията няма как да се развива в България. Знаете ли колко предприятия и извън хранителния сектор имат трансгранични договори – за доставка на елементи, части, стока на европейския пазар. Тези договори не са тримесечни. Те обикновено са многогодишни. Там опцията за повишени енергийни разходи и за промяна на себестойността не съществува. Като прибавите и това, че България развива една заетост, включително и с добра конкурентоспособност в сферата на шивашките услуги, от която хората един ден ще получат своя осигурителен портфейл, ударът се разширява и въобще няма сфера в човешкия живот, върху която да не оказва влияние цената на енергията, в случая на газта. Защото след вдигане цената на газта, очакваме увеличение на т.нар. потребителска такса, плащана от бизнеса, задължения към обществото, тъй като в последните години, въпреки направения оздравителен план, за който не зная кой отговаря, НЕК не намали своята задлъжнялост, а просто я задълбочи.

- Вероятно поради липса на адекватна държавна политика.

- Политиката в това отношение изисква последователност. Едни мерки, които даже да са драстични в определени моменти, трябва да излекуват болното място. Бизнесът в сферата на най-бързо оборотната стока, каквато е хлябът, всъщност е изключително чувствителен към енергийните разходи. При нас сивият сектор никак не е малък. Той си съществува уютно. Липсата на законодателна основа за неговото санкциониране, налагането на смешни глоби, които са лесно оспорвани в съда, и неплащането на същите предопределя именно този създаващ се уют с ненападение от страна на контрола. Можем пряко да кажем, че цената на газта ще увеличи сивия сектор в България не само в производството на хляб и в хранителното производство, а във всички сфери. Въпросът е докога бюджетът на нашата държава ще издържи на невнасяне на задължения. По въпроса за увеличението на цената, КЕВР се е бетонирал и засега (бел. ред. – 21 март т.г.) не дава окончателно обяснение. Истината е, че драстично е всяко покачване в цената, което е двуцифрено число. А в случая с газта говорим за най-малко 3 пъти двуцифрено число.

Автор: Мариела Илиева
Целия материал четете в брой Април 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg