Този разказ е за вдъхновението да живееш по истинските закони на природата, в подчинение на нейната красива неподправеност и в плен на своите детски спомени и сантименти. Една история за Родопите, за една животновъдна ферма и нейните трудолюбиви обитатели. За едно семейство, за което европейското законодателство в агросектора е като далечно и заглъхващо ехо, носещо се безцелно между канарите. Една лична, истинска история за това как с любов, грижа и отдаденост семейството на Марияна и Рашко Кехайови вече 10 години се е посветило на идеята да отглежда животни – едно безспорно трудно занимание, но което пък им носи истинско удовлетворение и до днес.
На края на света
Който поне веднъж в живота си е ходил в Родопите, вече е попил от необяснимата магия на планината, която те привлича отново и отново. Може би това е първопричината преди 10 години Марияна и Рашко да купят полусъборения изоставен обор на бившото ТКЗС в местността Иничево край Девин и да планират живота си, който им предстои като фермери. Въпреки неизвестността, въпреки всичко. Тук, на 1125 метра надморска височина, на фона на красивата планинска безкрайност, мечтите на хората придобиват сила и мащабност, емоционална наситеност и много, ама много голяма вероятност да се сбъднат. Марияна и Рашко запретнали ръкави, за да осъществят своята си мечта – да създадат ферма, отглеждайки различни породи животни, да родят и отгледат своите деца, предавайки им трудния, но сладък урок, на който ги учи животът всеки ден.
Трудният път на началото
В началото, когато се захванахме с фермата, пътят до тук беше много лош, връща се с години назад във времето Марияна Кехайова. „Имахме една виетнамка ГАЗ 66, с която започнахме да превозваме материали. Тогава до фермата можеше да се стигне само с високопроходими коли. Малко по малко подобрихме пътя. Но ако сега трябваше да започнем всичко отначало, може би нямаше да имаме смелостта да го направим. Но мотивацията тогава дойде от съпруга ми, който още от дете се е занимавал с животни, израснал е с тях. Баща му, дядо му също са гледали овце. А и на мен мястото много ми хареса“, признава Марияна.
Започнали с 40 овце. С помощта на кредит закупили още стотина животни и увеличили стадото.
ПРСР – тука има, тука няма
До ден-днешен фермерското семейство не е кандидатствало с проект по ПРСР. „Все си мисля, че тези програми не са направени за обикновения фермер като нас, признава Марияна. – Бюрокрацията е голяма, изискват се много документи. Ние първо искахме да кандидатстваме с проект за соларни панели, защото мястото е отдалечено и нямаме електричество. Но когато тръгнахме да събираме нужните документи, се оказа, че е направо непосилно да се справим. Затова всичко тук сме направили със собствени средства.“
Недостъпното за Марияна и Рашко европейско субсидиране не попарило амбициите на семейството, което компенсирало ограничените си средства с много труд и вяра в себе си. Изградили дори своя къща за гости – уютна и по родопски магнетична, в която вече посрещат гости от цяла Европа.
Застрашени животни и автентични рецепти
В момента във фермата на Марияна и Рашко Кехайови се отглеждат местната порода Среднородопска овца, както и застрашени от изчезване животни Калоферска дългокосместа коза, Родопско говедо, каракачански коне и каракачански кучета. За тях стопаните получават подпомагане за породи под селекционен контрол. От добитото сурово мляко семейството прави кисело мляко, сирене, кашкавал, както и един много интересен традиционен за Родопите млечен продукт – брънза. „Мисля, че през годините затова сме оцелели, тъй като вече сме си създали добро име в града, хората ни познават, знаят и продукцията ни и така успяваме да продължаваме напред.“
За да върви работата във фермата, която никак не е малко, е въведено точно разпределение на задълженията. „Мъжът ми се занимава основно с животните, а аз и свекърва ми – с млякото и къщата. Децата също помагат, когато имат време. Малкият син миналата година беше абитуриент, а големият все още учи в Пловдив, в Аграрния университет.“