Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Декември 2016
Може ли да се забогатее от пиперопроизводство
В България липсва завод за разсад, най-близкият е в Унгария

Може ли да се забогатее от пиперопроизводство

print

e-mail facebook

 

От пиперопроизводство може да станеш богат, стига да си адекватен на пазара. Работата е много, но ако си табиeтлия и знаеш какво правиш, давам гаранция ще спечелиш.“ Срещам се с Георги Василев, познат на мнозина с благия си характер и словоохотливост на първия по рода си у над Ден на пипера в плевенското село Горни Дъбник. Той е и организационен секретар на Асоциация български пипер. Като стана дума за пиперопроизводство, самият той не отрича, че може много да говори. Интересен събеседник, майтапчия. Начетен - личи си, нищо не му е чуждо, като се заговори за зеленчукопроизводство. Не задавам много въпроси. Повече слушам. Та да си дойдем на думата – за пиперопроизводството. България е единствената страна в света, която продава 3 пъти повече пипер, отколкото произвежда. Ние имаме огромни пазари, в страната има 240 преработвателни фабрики. Те са на стойност над 2 млрд. лв. Инвестициите са огромни в преработката и в маркетинга на пипер. Но производството е с 20% по-малко, отколкото ни е необходимо. България произвежда пипер, но потребява най-много пипер на Балканите. Изяждаме голяма част от това, което произвеждаме. Дори вкарваме от чужбина, за да го продаваме после на Западна Европа, Русия и САЩ, коментира Георги Василев и допълни:

„В България консумацията на пипер е свързана с бита на българина. Общото производство на пипер у нас е не повече от 810 хил. тона. Вносът е над 120-150 хил. тона. Това не решава проблема на нашите предприятия и те фалират, защото нямаме пипер.“

На въпроса може ли ние да произвеждаме разликата между произведен и внесен пипер Георги Василев отговори положително, но с категоричната уговорка, че трябва да се решат няколко проблема. На първо място, това е поливането. Вторият е въпросът с работната ръка. Не може всеки от улицата да работи в пиперопроизводството, разсъждава Василев. Третият въпрос е създаване на завод за разсад. „В България на 1000 км от центъра на държавата и в другите държави около нас няма завод за разсад. Най-близкият такъв е в Унгария. Много от нашите членове произвеждат там разсадите си. Другият завод за разсад е на 700 км в Турция. Има още в Гърция и Украйна. У нас има място поне за 3 завода. Защо е толкова необходим? Заводът произвежда здрав, без вируси, без болести и неприятели, разсад от актуални сортове. От разсадите, взети от завод, се произвеждат между 6-7 тона пипер от декар. В завода работят хора с висше образование, които разбират от това нещо. Какво решава заводът? Той прави така, че почти всеки втори човек да може да отглежда зеленчуци – след това го засажда, полива, пръска, бере. Няма болести, неприятели, излиза калибриран пипер. Много хора желаят да произвеждат зеленчуци, но те не могат да произвеждат разсад. В България има няколко специализирани разсадопроизводители, моите уважения към тях, но са далеч от това. Един завод за производство на разсад струва между 10 и 50 млн. долара. Ние от асоциацията работим в тази посока. Получихме покана от Израел да посетим техен завод, но те искат Асоциацията да стане член на дружеството, което искат да създадат в България, за да са сигурни, че ще има кой да купува разсада. Другото е, че те са съгласни да инвестират до 50%, останалите 50% да са от българи, но ние не можем да намерим желаещи, защото искат да са сигурни, че няма риск. Е, може ли бизнес без риск. Това е въпрос, който ако бъде решен, всеки втори ще може да произвежда зеленчуци.“

 

Автор: Диана Александрова
Целия материал четете в брой Декември 2016



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg