- Доц. Сланев, Вие сте автор на книга за соргото. Оказва ли се, че все пак има интерес към тази култура в България?

- Да, има интерес, отглежда се сорго. Има и хора, които работят по селекцията, а площите с него бавно и сигурно се увеличават. То е добра алтернатива за стопаните в сушата. Соргото е близко до царевицата по хранителна стойност. Успешно може да се използва във фуражните смески за животните.

- Държите ли връзка с фуражната асоциация?

- Смятам да популяризирам соргото като фуражна култура. Ние сме създали два нови сорта. Единият от тях е сорго с бяло зърно, което се ползва основно за отглеждане на кокошки.

- По-добро ли е в сравнение с царевицата за кокошките?

В нашия институт сме правили опити да заместваме в различни проценти царевицата със сорго и се постигат резултати около 95% като при царевицата.

През 2011 г. направихме и сорт Суданка Индже 1, който е пригоден за коситба за зелен фураж. По-точно за „зелен конвейер”, така че животновъдството постоянно да бъде обезпечено със сочен зелен фураж през летните месеци.

- От кои части на страната земеделски производители си купуват от Вас семена?

- Преди всичко от Южна България, тъй като там най-много изпитват стрес от сушата.

- В района на Монтанско е имало преди три години провалени площи със сорго. Какви, според Вас, може да са причините, при положение, че в България в миналото тази култура се е отглеждала успешно.

Конкретния случай не мога да коментирам. По принцип основната грешка, която допускат земеделските производители, е свързана с времето на сеитба. Соргото е по-топлолюбиво и се сее след царевицата. Температурата на почвата трябва да стигне 10-12 градуса. Използва се същата сеялка като на царевицата, но се сменят дисковете с отворите. Повечето от земеделците не се съобразяват, че то трябва да се сее по-плитко, в сравнение с царевицата, на около 3-4 см дълбочина. Соргото има бавен начален темп на растеж и когато се засее надълбоко, не може да поникне.

- А защо стопаните не питат агрономите?

- Навремето, когато старите агрономи са били студенти, са учили за соргото като за култура на Третия свят. В Европа то се използва за брашно без глутен, правят се по-скоро бисквитки, сладки, много подходящи за хора с диабет. Другото му основно предназначение е за производство на биоетанол. Но най-любопитното е, че в световен мащаб от сорго се произвеждат около 40-50 вида бира. В България основното му предназначение е за фураж, като заместител на царевицата. И тъй като сушата бавно и сигурно настъпва, по някакъв начин ние трябва да отговорим на пазара с подходящи култури. А соргото е популярно като „камилата на растителния свят“, така и ние го популяризираме.

- Засилва ли се интересът на българските фермери?

- Българският фермер трудно узрява за промените. Земеделците, като цяло, са консервативни, но пазарът ще наложи соргото, така или иначе.

- Ще направите ли опитни полета с асоциацията SorghumID, каквито намерения имахте?

- Да, аз съм голям радетел да популяризираме соргото в България и ще организираме създаването на такива полета. Ще засеем през май месец различни хибриди. Ще има български, ще ни предоставят и от Еуралис, Косад Семанс. Еуралис прави най-голямата селекция на сорго в Европа, Патрик Жансон е генералният мениджър, който отговаря за Евросорго. Аз съм бил на специализация в техните полета, в района на Тулуза. Селекцията им е на много високо ниво. Патрик Жансон ми е разказвал много интересни неща за начина им на работа. Те, например, не губят една година като нас.

Автор: Светлана Трифоновска

Целия материал четете в брой Април 2018