Сезонът на ябълките. В едно се сливат запечатани от детството картини на Владимир Димитров-Майстора, увековечил кюстендилските моми, лицата на днешните им наследнички и пъстроцветното море от плодове и местни носии. Жените от 26 читалища от общината са оцветили своите сергии като непреодолима барикада срещу сгромолясване на селото и селските райони. Всеки си е намерил „оръдието“, изпробвано през годините. В „стана“ на селата Копиловци, Горановци и Драговищица залагат на семейния уют. Ани Янева, секретар на Читалище „Христо Ботев“ в с. Горановци, показва цедилката с бебето, която е задянала на гърба си, че да отиде на градината. Държи да подчертае - това не е син, това е внуче. Явно пак селото ще ни спасява. Румяна Николова от същото село наскоро е сменила градския смог с полет над Краището /онази част от Стара Планина, която свързва България и Сърбия/. „Няма връщане“, категорична е по въпроса: „Градът или селото, когато си на 60.“
От с. Горановци е и производителят на най-новия сорт ябълки Горана, създаден в Института по земеделие в Кюстендил. Стоянка Вучева от Старо село, избрала да импровизира родова среща, бърза да каже на глас паролата: „Примерът - на друго младите не вярват.“ И не само младите, мисля си.
От с. Жабокрът и тази година са уцелили най-едрата зелка. Ивелина Димитрова от Копиловци е довела дъщеря си да каже на всеослушание, че остава и ще продължи семейното производство върху 20 декара на всякакви плодове и зеленчуци. Най-трудно е със зеленчуците и подкрепата за оранжерии и пазара на по-малките производители, според нея.
Ето в такава жива сцена на кюстендилското плодородие, с автори читалища, детски градини, занаятчии и майстори, журито беше истински затруднено да определи най-голямата ябълка и онази, с най-голям диаметър - от с. Драговищица. Трябваха му три часа да обиколи сергиите на читалищата и да чуе историята на всяко едно. От с. Катрище му разказаха, че когато читалището изгоряло, останало само знамето и портрета на Светите Равноапостоли Братята Кирил и Методий.
„Родовата нишка“
води и пред сергията на Института, който за 12-ти път участва в празника. От най-старите и прославили района някога сортове, сега са изложени само екземпляри на Тетовка.
Доц. д-р Станислава Димитрова, гл. асистент в Института по земеделие в Кюстендил, представи шест нови сорта ябълки, дело на Института. Последният е тъкмо Горана, утвърден през 2020-та година. С добри вкусови качества, с възможност да бъде съхранен при подходящи условия - до 100 дни, и устойчив на струпясване. Всъщност, последното е водещо и при останалите пет нови сорта ябълки на Института, сред които утвърдените през 2015-та Сияна, Елегия, Мартиника и Бесапара.
Иначе изложеното на сергиите на Института е впечатляващо - 90 ябълкови сорта и хибридни сортове. Юбилеят му също буди респект: 90-годишен, отбелязан с Международна конференция. Акцент в изложбата са добрата адаптивност и повишената устойчивост.
Всъщност, селекционната дейност на Института включва и 11 черешови сорта, 6 ябълкови, 5 сливови, 5 крушови, 1 кайсия, 1 праскова, 1 дюля, 8 малинови и 4 ягодови сорта, както и 2 подложки за череша и вишна и 1 за ябълка, уточни директорът на Института, започнал някога само като овощарски - доц. д-р Илияна Кришкова. Най-трудно е да се селектират нови сортове при черешите, нали те не допускат друг опрашител. Има и учени, които се занимават дори с броколи, рукола и по-нови видове зеленчуци.
„Щафетата“ е предадена в добри ръце,
констатира проф. Йорданка Станчева от Лесотехническия университет, доказан фитопатолог, гост на Празника, родена в този край и автор на книга за Кюстендил като овощната градина на България. Оказва се, че гл. асистент д-р Димитрова, която представи селекциите на трибуната, е нейна студентка, а също и последователка в Института. Цени мнението на своя учител и има какво да чуе от проф. Станчева, която сама експериментира опита си в градина край с. Петърч, Софийско.
„Явно селекцията е в добри ръце. Може и да ги минем американците. Има хибридни сортове с впечатляващи вкусови качества, вид и устойчивост“, твърди проф. Станчева. Но потенциалът на еволюиралите сортове при специфичните климатични условия не бива да се забравя. При крушите се загубиха ценни сортове, като например Беграм и сега ги търсим останали по единични дървета в някои от селцата. „Вече се работи по проект за издирване и маркиране на стари местни сортове, ще вземем калеми и ще се запазят тези, които ги няма в генофонда“, коментираха младите учени.
Кръгът се затвори като внушение – да се използва потенциала на района. А съдържанието и показаното на площад „Велбъжд“ е традиционно и феерично цветно. По Кюстендилски. Балнеологията неслучайно е допълнение на даровете ни, сумира Огнян Атанасов, председател на Сдружение „Пауталия за бъдещето“, който подчерта новината: Сключен е договор с Германската здравна каса за изпращане на болни и любители на целебните качества на Кюстендилската минерална вода.