Орехи, лешници и бадеми. Такива черупкови плодове се отглеждат у нас в момента. Площите с тях се увеличават през последните години. Факторите за това са няколко. Единият е високата цена на ядките.
„Друг фактор е грешната представа на хората, че тези плодове се гледат лесно. Това спомогна за значителния ръст на площите. Този начин на мислене е грешен“, коментира Илиас Сарнук, представител на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.
Във връзка с публикуваната на електронната страница на земеделското ведомство покана за предоставянето на предложения по проект на Идентифицирани потребности за изготвяне на Стратегическия план за новата Обща селскостопанска политика, браншът изпрати свое становище, в което иска секторът на черупковите плодове да бъде включен в списъка на приоритетните, подобно на овощните.
„Според мен това, което трябва да се направи, е да има някакво изравняване на подпомагането между отделните овощни видове, включително черупкови.“
Климатът в България е подходящ за отглеждане на ядки. Въпреки това насажденията се нуждаят от много грижи като пръскане срещу болести и неприятели и разбира се - напояване. Всичко това са разходи, обясниха от бранша.
„Производителите на черупкови насаждения в момента се подпомагат с базовите ставки, които се получават и от останалите овощни видове, плюс ставката за биологично производство. Получават я, разбира се, биологичните производители. Нямаме приоритетен сектор, което е основен проблем. През 2016-та година бяхме изключени от подпомагането по обвързаната подкрепа. Причината е именно увеличението в площите. Не получаваме средства и за зимни пръскания. Ние също имаме проблеми с ябълков плодов червей, корояд и други вредители. “
Ако черупковите плодове станат част от приоритетните сектори, това ще спомогне при кандидатстването по различни мерки от Програмата за развитие на селските райони. Това от своя страна ще позволи на производителите да модернизират производството и ще ги направи още по-конкурентни на световните пазари. Ще могат по-лесно да се привлекат и чужди инвеститори.
„В момента работим със световна фирма-преработвател в сладкарския бранш. Тя също има сериозни амбиции за изкупуване на голямо количество лешник. Ние трябва да произведем ядка с правилното качество за този клиент. Имайки фиксиран пазар, на който да стъпим, нещата се улесняват. Трябва да се предостави възможност на съществуващите фермери и на нови предприемачи да произвеждат.“