Нараства броят на фермерите, които се интересуват как да обозначат продуктите си като произведени в зони по НАТУРА 2000. Ползата от това е не само за потребителите, но и за фермерите, коментират експерти.
Към всяка дейност в зоните трябва да се подхожда внимателно, с познаване на правилата и с яснота за конкретните резултати. Всичко това изисква познание и обучение на българските земеделци. Това коментира ботаникът от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките Чавдар Гусев.
По думите му опазването и екологосъобразното ползване на пасища и ливади се базира на мерки за пасивно и активно управление. Пасивното е чрез забрани и ограничения за дейности, а активното чрез субсидиране на екстензивно животновъдство или компенсиране на пропуснати ползи.
20 природни местообитания, много растения и животни са свързани и зависими от селското стопанство и състоянието на земеделските земи.
Прилага се подмярка Пасторализъм, която се базира на традиционни практики за сезонна паша – вековни традиции в местните общности в различни проявления – стационарно и подвижно - деградиране или възстановяване - паша за целите на консервацията. Подмярката се прилага в НП „Централен Балкан“, НП „Пирин“ и ПП „Врачански Балкан“, където се правят проучвания за ефекта от пашата.
Картирането и характеризирането на растителните съобщества и местообитания е предмет на управление, допълва Чавдар Гусев. Има нужда от прилагане на консервационна паша, както и да се направи пространствен анализ на пасищни участъци, прокари и водопои. При определянето на пасищния капацитет се изследва продължителност на ползване и време за възстановяване, допустими нива на пасищно натоварване в различните природни местообитания. Чавдар Гусев допълни, че едно от предизвикателствата е изготвянето на обективна оценка за прилагането на мярка „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони.
Добър пример за селско стопанство в райони от НАТУРА 2000 даде Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“. Той визира два проекта – на овощаря Денка Георгиева и пчеларя Теодор Пушкаров от фермерския пазар пред земеделското министерство. И двете стопанства попадат в зони по НАТУРА 2000. Част от суровините като сливи, вишни, ябълки, домати и пипер произвеждат на площ от над 40 дка земеделски земи. Останалите растения бял и черен бъз, шипки и боровинки са диворастящи видове в техния регион. Според Стоилко Апостолов все повече малки фермери като тях, със занаятчийски тип на производство, работещи в подобни защитени зони, се интересуват дали при етикетиране на своята продукция могат да изобразят или напишат, че техните продукти идват от зони, които са включени в мрежата НАТУРА 2000. Той даде пример с Франция, където дребни производители, чиито стопанства попадат в границите на такива защитени територии или природни паркове, могат да съобщават на потребителите си, че тяхната продукция идва точно от такива места.
Апостолов допълни, че ако съобщаваме на потребителите, че даден продукт идва от подобна зона, трябва да се обясни с какво той е по-добър от останалите. Например, в сладкото от глухарчета е видно, че те са набрани в подобна зона, но пък използваната захар сигурно идва от 10 000 километра. Тук трябва да се търси тънкият баланс, чрез който да не се подвеждат потребителите и те да знаят, че си купуват продукт, в който глухарчетата са набрани от подобни зони, в които е забранено използването на химикали, казва Апостолов.
Според него може да се търси социалното послание, чрез което да бъдат заинтригувани и други хора да започнат подобна дейност или да подпомогнат такива дейности чрез тяхното популяризиране. Това обаче все още не е популярен маркетингов ход, въпреки направените стъпки от двамата фермери. Има какво да се желае – относно етикетирането, бранда, популяризирането на продукти от такива зони, категоричен е Апостолов. В тази посока може да се каже, че е отчетен напредък.
Идеята на НАТУРА 2000 е проста, убеден е Стоилко Апостолов. Как чрез фермерското сирене да научим, че у нас има пасища, които опазват биоразнообразието. Да си купим бурканче със сладко от глухарчета, защото те растат на поляни, които имат висока природна стойност.
28 от 35-има участници на фермерския фестивал пред МЗХГ попадат в зони по НАТУРА 2000. Това обаче още не им носи специални дивиденти засега. Експертите призовават за по-силен контрол от органите на управление в лицето на ресорните ведомства.
Виж статията в ПДФ формат тук...