Г-н Узунов, Вие получихте приза „Агробизнесмен на България“. С какви чувства приемате това признание?

Тази награда, освен че е чест за мен, тя е и една голяма отговорност. Тя е признание за моя труд и за труда на целия ми екип. „Раломекс“ се занимава с бизнес, който обслужва земеделието. Със земеделските производители сме като скачени съдове, земеделието е нашият стимул и двигател да се развиваме като бизнес и като технологии. Благодарение на нашата упоритост, успяваме да се развиваме в този сектор.

Повече от 25 години съм в сектора, успехът на земеделските стопани ни кара и ние да се чувстваме успешни.

С какви предизвикателства се сблъсквате?

Селскостопанското машиностроене е по-специфично, защото обслужва по-тесен кръг от потребители. Интересът и търсенето оказват най-голямо влияние върху нашия бизнес, както и тенденциите в световен мащаб в развитието на тази техника.

Искам да подчертая, че за нашия сектор липсва на подкрепа от държавата. Ще дам пример с Полша, където имат държавен институт, който проектира машините и си партнира с компании, които произвеждат машините. Държавата и компаниите си поделят финансирането и така продуктът е създаден. Такава подкрепа в България няма. Българските заводи не могат да си позволят конструктивни отдели в необходимия мащаб, защото това ще оскъпи самите продукти.

През какви кризи премина бизнесът Ви?

2020 г. беше много тежка година за нас. Техниката не може да се търгува онлайн. Комуникацията със земеделските стопани се прекъсна, нямаше изложения и панаири.

Ситуацията вече е променена и стабилизирана, но конфликтът в Украйна също предизвика криза и в нашия сектор. Първият най-голям удар беше цената на металите и недостига им. Украйна беше един от основните ни доставчици на метали. Доставките бяха прекъснати и бяхме принудени да търсим алтернативни доставчици, които бяха по-скъпи. Това се отрази върху цената на крайните продукти, но това е световна тенденция. Войната и кризата с ниските цени на селскостопанската продукция ни се отразиха негативно, защото, както вече заявих, ние сме като скачени съдове със земеделските производители.

Със сигурност и във Вашия бизнес трудно намирате качествена работна ръка…

Проблемът с квалифицираната работна ръка го има от много години. Няма ги хората. Демографският срив е изключително голям, така че сме в процес на търсене на кадри от чужбина, а това е сложен процес. Техникумите, които трябва да подготвят кадри за нас, нямат заварчици, стругари, леяри. Тези кадри ги произвеждаме при нас, това е сложен, дълъг и скъп процес и се оказва, че често обучен кадър отива в чужбина.

Защо фермерите повече търсят вносната техника?

Българските земеделски производители търсят по-качествена, по-надеждна техника и мислят, че западната е такава. Лошото е това, че ние, българските производители на машини, вече сме много малко и информацията, която земеделците трябва да имат за нашето производство е все по-оскъдна. Мога да дам пример с нашата техника. Нашата техника по нищо не отстъпва на западната. Тя се произвежда със същите материали, със същите технологии. Технологичното оборудване в нашата фабрика през последните 7 години много се промени. Българската техника превъзхожда западната по цена. Но изборът на западна техника се базира на чисто човешки фактор. Обичаме да се сравняваме. Като видиш комшията, че има нещо скъпо и ти искаш да го имаш. В това няма нищо лошо. Конкуренцията при всички случаи е стимул за нашето развитие. Досега винаги сме успявали да сме в крак с тенденциите.

Гордеете ли се, че сте български производител?

Да, разбира се, ние сме едни от последните мохикани, защото в началото на моята кариера фирмите производители на земеделска техника бяха над 80. През годините тези фирми започнаха да отпадат от пазара, промениха дейността си. Останахме няколко фирми и изпитваме гордост, че продължаваме дейност.

Държавата трябва ли да помага при представянето на българска техника по изложения?

Държавата е абдикирала от българските производители на агротехника. В Хановер на изложението видях щандовете на Румъния, Сърбия, Северна Македония, Аржентина, Бразилия. Полша беше партньор на изложението. Къде беше България? Може би МЗХ трябва да подпомогне такива български фирми. Виждайки нас на такива изложения, тогава земеделците ще кажат: „Нашите фирми не са по-зле от западните“. Избирайки българска техника, земеделците подпомагат разкриването на нови работни места. Ние конкретно работим с повече от 90 фирми доставчици. Те от своя страна също ще увеличат служителите си и ще внасят данъци в държавната хазна. Иначе, ако внасяме всичко, то печели само търговецът.

Направете обобщение на годината – активно ли инвестираха българските земеделци в агротехника?

През 2023 г. имаше много сериозни фактори, които имаха пряка роля върху продажбите на земеделска техника и резервни части. Един от сериозните фактори беше засушаването - бич за земеделските производители, но най-големият удар дойде с цената на зърното и това повлия върху търговията със земеделска техника.

За нашата фирма за тази година по-голям дял в продажбите имат резервните части, което за мен говори, че земеделските производители възстановяват стари машини, които са на години, за да могат да си вършат работата и себестойността на продукцията им да е възможно най-ниска. Защото покупката на една земеделска техника играе пряко върху цената на продукцията. Така че, в това отношение интерес към земеделска техника имаше, но нямаше реализирани сделки колкото очаквахме.

За радост, със стартиралата процедура за модернизиране на земеделските стопанства по НПВУ в момента има интерес и голяма част от проектите ще се реализират и това ще бъде огромна глътка въздух, както за земеделските производители, така и за производителите и вносителите на машини.

Като цяло, за нас годината приключва успешно, но не с тези ръстове, които очаквахме. На изложението в Хановер се срещнах с наши доставчици на консумативи и разбрах, че спадът на продажбите при тях е между 10-15 %, а при някои и 20 процента. При нас спадът е с около 5% в сравнение с миналата година.

Вашите прогнози за цените на прикачната техника и за продажбите през 2024 г.

Засега няма индикация за сериозен ръст на материалите, според мен през следващите три-четири години цената на материалите ще се запази, но пък увеличаването на минималната работна заплата е фактор за увеличаване на цените на агротехниката в рамките на 2-3 процента.

По отношение на реализацията, смятам, че ще има задържане на сегашните нива с лек ръст на продажбите. Не очаквам да има бум на търсене на агротехника. В началото на първото тримесечие ще стане ясно накъде ще тръгнат нещата. Тогава земеделците вече ще имат по-голяма яснота за инвестициите си. За нас ръст от 3-до 5% ще бъдат голям успех. Прогнозите ми са, че този процент няма да расте и надеждите ми за следващата година са за повече успехи.

Каква е пресечната точка на Вашия бизнес с пчеларството?

Това е в личен аспект. От хоби се превърна в професионално отглеждане на пчели. Аз съм човек, който обича да си изпипва нещата, а не аматьорски да ги прави и тази любов към пчелите лека-полека стана професионално увлечение. В момента отглеждам 180 пчелни семейства. Фермата ми е оборудвана с всичко необходимо. Пчелинът е биологичен. Участвам в Организация на производители на пчелни продукти, в която около 30 пчелари работим заедно за общите интереси, заедно реализираме меда, тъй като можем да предлагаме по-големи количества на търговците. Спечелихме проект за изграждане на преработвателно предприятие. Идеята е не да предлагаме меда като суровина, а като краен продукт, запечатан в бурканче за трапезата на нашия потребител.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Декември 2023