Г-жо Благоева, новият програмен период безкрайно затруднява българските фермери. Първо, имаше едно огромно затруднение при кандидатстването по различните интервенции, земеделците не могат да се справят със СЕУ, ОСП би трябвало да се опростява, пък тя като че ли става още по-сложна. Какъв е Вашият коментар?

Действително, програмният период започна трудно, но това се наблюдава не само в България - всички държави членки имат затруднения. С последната реформа на ОСП се направи една значителна и различна крачка напред. Като всяко ново нещо, това създава затруднения. Надеждите на всички са в бъдеще политиката да стане по-консистентна и по-добре насочена - поради факта, че е базирана на стратегически планове, но началото е трудно, съгласна съм. И е трудно за всички европейски държави.

България тръгна да променя стратегическия си план. Какви са правилата в тази посока? Колко пъти можем да го правим?

Ние имаме възможност да променяме стратегическия план всяка година. Това, което виждаме и от другите държави членки, е, че процедурата наистина е сложна и продължителна. Тя е такава не само за нас, а за всички. Самата Европейска комисия призна, че процедурата е трудна и на последното заседание на специалния комитет по селско стопанство, от комисията съобщиха, че е създадена вътрешна работна група и тя работи точно по опростяване на правилата и на процедурата за промяна на стратегическите планове. Така ще се търси опростяване както за държавите членки, така и за ЕК.

Ако процедурата по промяна на стратегическия план е продължителна, може да се окаже, че промяната, която искаме, в един последващ момент вече ще е безпредметна – какъв е смисълът тогава да се правят промени?

Именно по тази тема беше дискусията, която проведохме с другите държави членки. Ние сме в ситуация, в която държавите членки искат промяна в стратегическия план. Те предоставят информация, но към тях има допълнителни изисквания, нови искания за още информация. Затова призивът на държавите членки към ЕК е да се иска информация, от която действително има нужда, а не по принцип. Така ще може да се улесни и ускори процесът по одобрението на промени в стратегическите планове.

Войната в Украйна промени всичко. Сега имаме още една война – в Близкия изток. В този контекст - как кореспондира тревогата за продоволствената сигурност с високите зелени амбиции на Брюксел?

Действително, съчетанието между несигурността в глобален аспект и отражението й върху продоволствената сигурност, съчетана със зелените амбиции на ЕС, доведе сякаш до двойно ниво на изисквания и натиск върху земеделските производители. И това се признава от всички държави членки. Комисията настоява за това, че зелената амбиция ще продължи да бъде във фокуса й за в бъдеще. Но догодина имаме избори за Европейски парламент и очакваме да видим каква ще бъде новата ЕК. Едновременно с това, през последните седмици и месеци се наблюдава едно леко успокояване на зелената амбиция в ЕС. Без, разбира се, Комисията да се отказва от целите си. Ще видим догодина какво ще се случи. Първо какво ще се случи с глобалната ситуация в света и второ - какви ще са резултатите от изборите в ЕС.

Мислите ли, че Брюксел върви след събитията?

Надявам се, че не. Събитията в момента са толкова динамични в глобален аспект и ако погледнете дори пазарите на земеделски продукти, те са толкова динамични, че аз не знам кой в момента може да върви преди събитията. Надявам се, че ръководителите на високо ниво в ЕС ще успяват адекватно да реагират на онова, което се случва. Но трябва да имаме предвид, че в момента се намираме в една изключителна ситуация на нестабилност - във всички области.

Този програмен период на автопилот ли ще бъде изкаран, поне такова усещане се създава. Все по-често обаче на масата се поставя темата каква ще бъде ОСП след 2027 г. и то, когато Украйна стане член на ЕС. Чуват се гласове, че директните плащания ще отпаднат и че изобщо цялата политика на субсидиране на европейските фермери ще претърпи коренна промяна. Вие какви настроения усещате?

Това са два отделни въпроса. Единият е за продължаването на настоящия период. Аз мисля, че постепенно нещата ще се урегулират в самите държави членки и ще стане по-лесно. Защото всички ще свикнат с новите правила. Това е по отношение на настоящия период.

Много аспекти трябва да бъдат взети предвид, когато се говори за ОСП след 2027. Аз мисля, че целта, която си поставят всички, е да има едно плавно прилагане на политиката. Стартирайки с една доста реформирана политика, чието реформиране отне две години преходен период, едва ли може да очакваме резки скокове в бъдеще. По-скоро ще се търси един плавен преход към бъдещата политика, която можем да очакваме след 2027 година. Без съмнение, амбициите на ЕС и изявената готовност от страна на президента на ЕК Урсула Фон дер Лайен за стартиране на процес на преговори за присъединяване на 9 нови държави членки, сред които и Украйна, която е един много голям земеделски производител, ще има роля при дискусиите за ОСП след 2027 година и ще даде своя отпечатък.

В чисто прагматичен план, ако тази година българските фермери са срещнали огромни затруднения при кандидатстването, какво бихте ги посъветвали, към кого да се обърнат, как да си помогнат - консултанти, ДФЗ, видеа, как да комбинират?

Аз мисля, че МЗХ и ДФЗ полагат огромни усилия да предоставят информация на земеделските производители, включително Националната служба за съвети в земеделието участва в този процес. Естествено, че ще отнеме известно време, но аз смятам, че с всяка следваща кампания информираността и готовността на земеделските производители да прилагат успешно подкрепата, която в момента се осигурява от стратегическия план, ще става все по-добра.

Войната в Украйна създаде силен пазарен дисбаланс за 5 гранични държави, сред които и България. Земеделският министър Кирил Вътев многократно отправи искания към комисаря Войчеховски - за мерки срещу преодоляване на негативните тенденции заради украинския внос. „Твърде много искате“, в голяма степен така беше изтълкуван отговорът на агрокомисаря. Вашият коментар?

Това беше отговорът в началото. След това обаче петте държави членки обединиха усилия и започнаха да бъдат по-добре чувани от ЕК. Стартираха по-сериозни мерки от страна на Комисията. Беше приета временната забрана, след това беше удължена, накрая беше прекратена, след спирането на нейното действие на 15-ти септември. Петте държави членки започнаха преговори с Украйна и бяха предприети от всяка една от тях национални мерки. При всички положения усилията в тази посока продължават. Петте държави членки все още се държат заедно, дори на последния съвет на министрите, министър Вътев имаше среща с останалите четирима министри. Така че, координацията на петте държави членки продължава и това мисля, че е изключително позитивно. От друга страна, всяка от петте държави има собствен проблем и се опитва да работи с Украйна, за да реши собствения си проблем. Така че въпросът все още остава отворен и усилията в тази посока продължават.

 

Автор: Анета Божидарова

Целия материал четете в брой Декември 2023