На светлия християнски празник Лазарица село Железница беше домакин на организираната от „Международна асоциация Каракачанско куче” изложба, в която взеха участие над 100 кучета, представители на тази порода от цялата страна. Под мотото „Да опазим и възродим каракачанското куче” участниците демонстрираха уменията и поведението на своите питомци. Изложбата се организира за трета поредна година и е един своеобразен празник за жителите на селото. Оказа се, че интересът към нея е огромен, защото на стадиона на село Железница можеха да се видят зрители от всички възрастови групи – от малки деца до хора на преклонна възраст. Всички кучета участници бяха разпределени по възрастови групи, а началото беше дадено от групата на „бебетата” или каракачански кучета на възраст до 6 месеца. Голямо разнообразие имаше и в техните имена – Янтра, Йордан, Петра, Пирин, Борил, Баян и др. Каракачанското куче е изключително вярно, не е претенциозно по отношение на храната и с вродения си инстинкт на пазач е незаменим помощник на животновъдите.

 

Росен Михайлов, организатор и участник в изложбата, развъжда тази ценна порода, защото се е уверил в качествата ù. Самият той е животновъд и охраната на стадата му е поверена на няколко кучета от каракачанската порода, при която животните не се нуждаят от специално обучение. Още след раждането си, малкото кученце трябва да бъде с овцете, за да развие силен охранителен рефлекс. Най-уникалното качество на каракачанското куче е неговият усет. То или ще тръгне срещу мечка или вълк, или няма да тръгне. Няма как да бъде научено, защото в гените му е заложена тази характеристика. То е много предано животно, обича безрезервно стопанина си и неговото семейство и във всеки момент е готово да ги защити от опасности. „Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка, то или побеждава, или умира.” Това са думи на д-р Тодор Гайтанджиев – първият изследовател на каракачанската порода у нас. Още през 1950 г. той започва обстойно да я описва и изучава и предлага въвеждането на стандарт за нея.

 

Росен Михайлов със задоволство сподели, че с всяка изминала година интересът към каракачанските кучета нараства и все повече млади хора се заемат с отглеждането и развъждането им. Голям дял за опазването и съхранението на породата има „Международна асоциация Каракачанско куче”. Тя притежава развъдната програма и лиценза за тази порода. Само за последната година в асоциацията са заявили членство нови 15 развъдника. Засягайки финансовото подпомагане на тази дейност, по-точно субсидирането по мярка 214, той уточни, че за да имат възможност да кандидатстват стопаните за работни кучета със стада, животните им трябва да притежават сертификат от „Международна асоциация Каракачанско куче”. Въпреки трудностите, с които непрекъснато се сблъсква, Росен също смята да подаде заявление по тази мярка. „Европа ни дава субсидии за хубаво, ама в България парите не отиват за хубаво, а за джипове и луксозни возила на управляващите. Ако наистина тези субсидии достигнат до хората, нуждаещи се от тях, това е гаранция, че българското животновъдство ще се възроди. Времената са такива, че без финансова помощ няма да се получат нещата, ама къде е държавата, питам аз?”, приповдигнато и емоционално изрази позицията си Росен. За него опазването на каракачанската порода е важно в исторически аспект. То е от значение и за опазване на биоразнообразието както у нас, така и в световен мащаб. По думите му, това е национална, българска порода. Тя е връзка с нашата история и предци.