В края на месец август, в рамките на 5 дни гр. Кремс в Австрия беше домакин на европейския форум „Ньелени 2011”, на който беше приета първата Европейска декларация за хранителен суверенитет. В нея се казва: „Ние сме убедени, че промяната в нашата хранителна система е първата стъпка към по-обширна промяна в нашите общества”.

Сред 400-те участници във форума бяха представителите от Коалиция „България, свободна от ГМО” – Борислав Сандов, Мариана Христова и Илия Цонев. На съвместна пресконференция обществено ангажираното трио запозна журналисти с подробности от работата на форума.

- Г-н Сандов, защо беше важно България да има свои представители на този форум?

- Защото много от дискутираните въпроси касаят до голяма степен нашия регион и в частност България. Сериозен проблем е например това, че Източна Европа в момента е суровинна база за храни и най-вече за суровини на Западна Европа. Проблем е, че земята в Източна Европа в момента подлежи на масово усвояване от големи, а често пъти и от транснационални компании. Последиците от това са индустриално производство на храни, влошаване на тяхното качество, обезлюдяване на цели райони, загуба на традиционни култури в дадени региони и дори изчезване на хранителните навици там.

- А какви са реалните опасности за българските земеделски земи?

- Заграбването на земеделските земи от индустрията поставя най-плодородните терени на България под голям риск. Една част от тях са експлоатирани за открити въглищни мини, а други, каквито са тези в Добруджа в момента, са пред прага на тотално замърсяване заради проучване за добива на шистов газ. Изключително важно е да се говори за това, защото в случая имаме и дискриминация. МЗХ много настояваше да не бъде позволявано изграждането на фотоволтаични паркове в земеделски земи от първа до четвърта категория. В същия момент Министерски съвет без обществено обсъждане по места позволи в една огромна територия, обхващаща 5 области в Добруджа, проучването и добива на шистов газ. На това му се казва двоен стандарт! Екологичният източник на енергия, който няма емисии, е дискриминиран и не му е позволено да се установи там, а този, от който целият свят се отдръпва, е допускан свободно до всякаква земя да прави своите сондажи.

- Г-жо Христова, какво се случва с храната в България и защо вече се чудим какво да ядем?

- В резултат на окрупняването на земи, което е много интензивно в цяла Европа, и следствие на тази дистрибуционна мрежа, чийто резултат са огромните търговски вериги, се получи едно изкривяване на нашите храни и на типа хранене. Свидетели сме на едно унифициране и допълнително замърсяване на природата и оскъпяване на целия този ресурс. Стигна се до там, че родните производители губят интерес да произвеждат и се отказват от земеделската работа, защото срещат огромни трудности с пласмента. Изчезването на малките магазини за хранителни стоки по кварталите е факт у нас и в Европа. Хората нямат достъп до натурална храна като плодовете и зеленчуците, които се произвеждат в държавата, в която живеят. Получава се една миграция на продукция, миграция на хора. Румънските емигранти, например, които отиват да работят в Западна Европа, са оголили изцяло земеделския сектор в Румъния, където няма кой да прибира селскостопанската продукция.

Друг парадокс, този път – нашенски!

Ние сме страната с най-хубавите домати и изведнъж се оказва, че внасяме домати от Йордания, които по никакъв начин не могат да конкурират нашите нито по качество, нито по хранителна стойност. На всичкото отгоре имаше и констатирани нарушения именно при тези вносни домати. Транспортът им пък от другия край на света допълнително ги оскъпява като крайна цена.

В същото време българският потребител няма достъп до нашите продукти, защото ние на свой ред ги изнасяме за някъде другаде.

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Октомври 2011