Биологичното земеделие се стреми да постигне затворен хранителен цикъл на територията на земеделското стопанство. Използването на естествените и местни ресурси е от основно значение за съществуването му. Затова към него се подхожда внимателно и с грижа за опазването на природата. При биологичното производство отпадъците и страничните продукти от растителен и животински произход винаги се рециклират, използвайки се във вид на компост и тор. Методите за алтернативна защита чрез засаждане на растения пък играе съществена роля за запазването на водите и почвите от замърсяване. Ръководните принципи на биологичното земеделие са управление на земеделското стопанство в хармония с природата, защита на околната среда, подобрение на условията за отглеждане на животните и създаване на нови възможности за развитие на селските райони. За фермерите, заети в биологично производство, е важно да защитават и обогатяват природните ресурси и да поддържат екологичния баланс чрез опазване на почвата и водите, подпомагане на биоразнообразието и отговорно използване на енергията и ресурсите.
За първи път тази година в рамките на най-авторитетния агрофорум на Балканите в Югоизточна Европа – Международната селскостопанска изложба АГРА 2012 в Пловдив, беше организирана Специализирана изложба за биологично растениевъдство и животновъдство БИОАГРА. Преди официалната церемония на специалната пресконференция на организаторите от Международния панаир освен позитивната нагласа към селското ни стопанство, което е в подем въпреки кризата, учените декларираха, че са готови да посрещнат модерната инициатива, даваща рамо на биоземеделието.
След като министър Мирослав Найденов разгледа БИОАГРА, в която участваха фирми и организации от 5 държави, той направи публично своя извод, че „това е нишата, в която можем да успеем – производството на търсени и самобитни със своето качество български биохрани”. В експозициите на изложението се проследяваше пътя на екохраните от полето до трапезата. Една от атракциите на изложбата бяха картини и дрехи, направени от ориз. „В Западна Европа се търсят български екопродукти като твърда пшеница, сусам, розово и лавандулово масло, билки, мед и вино от биогрозде”, припомни преди откриването на изложението доц. д-р Владислав Попов, директор на Агроекологичния център към Аграрния университет и представител на фондация АВАЛОН.
|