При повече от две десетилетия с дълбоки белези от невиждания погром върху племенните стада на българското животновъдство след прехода от планово към пазарно стопанство, за мнозина вероятно е нереалистично, че България има една от най-богатите генетични банки за животни в Европа. Ако се хвалим сами пред себе си, сигурно ще е самозалъгване. Но когато това е едно от заключенията от представените национални доклади за състоянието на ex situ консервацията (консервация на генетичен материал в естествената му среда и в случаи с културни растителни видове в земеделската среда, в която те са развили своите отличителни белези), публикувани на страницата на Европейската регионална фокусна точка (ЕРФТ), сме длъжни да им повярваме и да продължим съхранението и ефективното използване в животновъдната практика и производство на тези генетични ресурси на българските породи селскостопански животни.

Докладът за България беше представен на работната среща на групата по ex situ консервация към Европейската регионална фокусна точка, която се проведе през месец май 2012 г. в гр. Загреб, Хърватия. В същото време някои български фермери, повлияни от лъскавата комерсиална реклама на чужди породи животни, трошат пари и нерви, за да си докарат от хиляди километри такива с високопродуктивни качества, без да се замислят, че те са проявени и адаптирани към чужди географски ширини и природни условия при по-висок стандарт на живот и за самите животни там. Слава Богу, че у нас все още има и такива земеделски производители, които с помощта на селекционната дейност на развъдните организации, европейските субсидии по Агроекология и най-вече надделяващата родова принадлежност, а вероятно и патриотизъм, опазват макар и малкото останали екземпляри ценни породи български селскостопански животни.

Не може да се отрече, че и с промените в законодателството на България през 2010 г. бяха създадени оптимални условия за изпълнението на ангажиментите на държавата за съхранението на генетичното им разнообразие. От 2010 г., със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) – проф. д-р Васил Николов, Националната генетична банка за селскостопанските животни (НГБЖ), се управлява и поддържа от самата Агенция. Тя от своя страна е реорганизирана, като от нея е отделен Националният генетичен резерв в животновъдството (НГРЖ). В резерва пък се заделят от 500 до 1000 дози от всеки разплодник, използван в Държавните станции по изкуствено осеменяване. В момента в Националния генетичен резерв се съхранява следният генетичен материал: 347 913 дози от 405 бика от 33 породи и 7 300 дози от 23 коча от 10 автохтонни породи. Оказа се, че управлението и поддържането на Националната генбанка и Националния генетичен резерв от държавна институция е изключително надежден начин за ex situ опазване на генетичните ни ресурси. Затова и за повишаване на биосигурността беше осъществено разделяне на дозите от всеки разплодник на 2 части, като половината се съхранява в СИО София, а другата – в СИО Сливен.

Своеобразно международно признание за всичко това беше организираната в средата на декември 2012 г. в град Хисаря Втора научна конференция с международно участие на тема „Състояние и перспективи за развитие на генетичните ресурси в животновъдството”. Българските зооинженери съчетаха традиционната за всяка година у нас церемония по връчване на наградите „Зооинженер на България” с богати впечатления от международния опит в тази област. Те дължат полезния за професионалната им ориентация форум в Хисаря на съвместната инициатива на катедра „Животновъдни науки” на Аграрния университет – Пловдив, и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2013