„Започнах като на шега – без информация за отглеждането и технологията. Всичко стана на принципа на пробата и грешката!” – това си спомня Станислав Дралчев за началото на бизнеса си преди почти девет години. Тогава се насочил към създаването на ферма за производство на биохумус от калифорнийски червеи в с. Полк. Минково, Добричка област.

И като на шега купува размножителен материал за 10 легла (20 кв. м) от близкото село Преселенци, тъй като тогава никой не продава нито информация, нито калифорнийски червеи. При създаването на фермата не разчита на финансиране по проекти или субсидии. Равносметката след толкова години е наличие на 12 000 кв. м лехи с калифорнийски червеи, които се „трудят” за създаването на биохумус от органични отпадъци.

Световният стандарт в този бизнес посочва: 1 легло е 2 кв. м с около 150 000 червея – малки, възрастни, кокони (яйца). На всеки три месеца те се удвояват. От февруари до ноември има три размножителни периода. Леглото се покрива с органични отпадъци. Най-добрият биохумус става от говежда, конска, патешка, пилешка, въобще животинска тор, разказа за „АгроКомпас” Станислав. Растителните останки също се усвояват, затова могат да се използват отпадните продукти на заводи за преработка на плодове и зеленчуци.

Всички органични материи биват преработени и за една година се получава ценен биохумус

„Червеят живее и работи пълноценно при влажност от 75–80%. Няма ли я тази влажност, не работи. То е равносилно на работници да работят за вас една седмица, без да ги храните. Така и тук – няма ли храна и влажност, не се получава, не е пълноценно. Затова грижите са повече от необходими, работата при нас е нон-стоп. По принцип през ноември-декември лехите се зазимяват, но ние имаме склад от 800 кв. м, който и зимата работи. Това, което приберем, стои на влажност 50–55%, пакетираме го, подготвяме се за периода за торене. Така че спиране няма”, обобщи Станислав.

Има ли интерес към произведения биохумус?

Отговорът на фермера е повече от бърз: „Определено да. Тази година съм очарован от интереса на българските стопани. Активизираха се българските производители на биологична продукция. Биохумусът е особено ценен в биоземеделието, когато трябва да избягаш от химията и да разчиташ на природата. Идва по-скъп – по 200–300 лева на кубик, но ефектът е повече от очакван. Ние също го прилагаме от 3–4 години в собственото производство в градината. Тук и лозето, и гроздето, и виното стават много добри, а вкусът на плодовете и зеленчуците е съвсем различен.”

Фермата на Станислав произвежда годишно над 2000 кубика биохумус. В деня на срещата ни изпраща два тира за Турция. Италия, Турция, Арабския свят – това са страни, в които се търгува биохумусът от България. „Водим преговори с Франция и Англия. Един договор, един пласмент в Европа не се прави току-така. Всеки сериозен клиент идва и взима проба лично. Разчитат и на собствените си проучвания, и на нас като партньор. Ежегодно правим по един или два анализа за тежки метали, когато имаме пратки за чужбина”, разказа още Станислав. Цената на един кубик биохумус (1000 литра) у нас е между 200 и 450 лева, а в Европа тя започва от 200 евро. Пазарът в Турция е необятен, но има неразбирателства между двете земеделски министерства. Например, в Турция много се защитава собственото производство и това се отразява върху методите им на търговия. Трудно се дават разрешителни на партньорите, с които фермата на Станислав работи, и то само за шест месеца и за определени количества биотор.

Фермата продава не само биохумус, а и размножителен материал от червеи за 100–200 лева за едно легло (2 кв. м). Когато се удвои количеството калифорнийски червеи, то се продава или се правят нови лехи. Станислав и съпругата му обаче се замислят да забавят темповете на създаване на нови лехи, защото така нарастват нуждите на фермата не само от работна ръка, но и от нова техника.

„Има интерес към отглеждането на калифорнийски червеи и заради мярка 112 „Млад фермер”, но по мое мнение повечето искат да спечелят, без да положат нужните усилия. А тук има много труд. В Добричка област има над 20–30 ферми, ще станат и повече, но реално и добре работещи сме 5–6 ферми”, обобщи картината в региона фермерът.

 

 

Автор: Галина Недкова