Юлия Григорова

- Г-жо Григорова, защо в ролята си на председател на Фондация „Д-р Стамен Григоров“ през отиващата си вече 2013 г. насочихте дейността ù към проект, свързан с логистична и практическа помощ на малките и средни български животновъдни ферми в западните погранични региони на страната?

- Връзката на Фондацията със селското стопанство и особено с животновъдството не е случайна, тъй като една от основните дейности на д-р Стамен Григоров в областта на микробиологията е свързана с млякото, т.е. с откритието на Лактобацилус Булгарикус. Освен това още при създаването на Фондацията в предмета ù на дейност беше включена предимно работата за просперитета на Трънския регион. Това е така, защото самият д-р Григоров е отделил значителна част от живота си на Трънския край. Животновъдството в Трънския регион и в целите Западни покрайнини – и от едната, и от другата страна на границата, се развива не особено благоприятно на този етап. Казвам го, въпреки че в последните години, специално в Трънския регион, има известен напредък в този бранш. Условията от двете страни на западната ни граница, както климатични, така и природни, са почти еднакви и дават възможност за развитие на животновъдството – предимно овцевъдство и говедовъдство, отглеждане на кози и по-малко биволи. За съжаление, в тези региони липсват големи ферми и животновъдството е развито предимно в малки стопанства. През последните 3-4 години има известен напредък в това отношение. Някои дребни стопани успяха да развият стада с около 50 до 100 животни в говедовъдството, а в овцевъдството и до 400 глави. Това създава условия за добиване на по-голямо количество мляко, а от там вече да се мисли и за възобновяване на мандрите, макар и малки. Навремето в тези региони съществуваха няколко добре работещи мандри, които впоследствие бяха закрити.

- Какви са проблемите пред животновъдите в тези стопанства?

- Определено много сериозни и най-вече при фермите 2-ра и 3-та категория, които едва сега стъпват на краката си. Те не разполагат с финансови средства. В същото време условията, които трябва да спазят, за да преминат в следващата категория, са почти непосилни за тях. Затова и проектът, който разработихме с община Трън, община Ниш и клъстер „Сирене юг“ в Ниш, е насочен предимно към дребните фермери втора и трета категория, като задачата ни беше да направим всичко възможно те да получат повече информация, като преминат първо през едно теоретично обучение. За целта подбрахме подходящи и от двете страни лектори на доста високо ниво, експерти в тази област. Провеждането на обучението показа, че въпросите от страна на фермерите са много и те търсят отговори, но им липсва достатъчно информация. Затова останаха доста доволни от получената информация по време на теоретичното обучение. Преди да минем към конкретното обучение специалистите, предимно ветеринари и експерти от Асоциацията на млекопреработвателите в България, обиколиха доста стопанства в областите Видин, Монтана, София област, Перник и Кюстендил. По програма бяхме предвидили посещение на около 50 стопани, но реално те бяха в по-голям брой ферми. Целта беше да се види при какви условия работят и дали имат желание да повишат квалификацията и информираността си по въпросите за санитарно-хигиенните изисквания и европейски норми за фермите в животновъдството.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Декември 2013