Проф. д-р Васил Николов

- Проф. Николов, на пресконференцията за междинното отчитане на Българо-швейцарския проект „За Балкана и хорта“ министърът на земеделието и храните Десислава Танева изрази удовлетворението си, „че благодарение на швейцарското финансиране е била създадена информационна база данни за над 100 хил. животни от 33 породи.“ Каква беше спецификата и трудността по изпълнението на този ангажимент на ИАСРЖ, като партньор по проекта?

- Швейцария не инвестира директно в земеделието, а в добрите земеделски практики, в демонстрирането на перспективни технологии, като биологичното земеделие, например, в обмяната на опит, в стимулиране на работата на неправителствени организации и т.н. Някой ще каже – да бе, ала – бала, нужни са директни пари за фермерите.

Първоначално и аз бях скептично настроен, но сега мога твърдо да заявя – швейцарският опит и помощ са в основата на възраждането на интереса към българските автохтонни породи. Казвам възраждане, защото, както пишат академик Хинковски и др. (1984), „нашата държава първа в света създаде икономически условия за тяхното запазване. Бяха определени допълнителни дотации за отглеждане на местни породи овце и на крави от двете местни породи...” В периода на масова индустриализация са създадени центрове и резервати, в които отглеждането на застрашените породи е изцяло под грижите на държавата.

Всичко рухна през 90-те години на м.в., когато държавата се оттегли от всичко. Останаха малобройни стада единствено в институтите на Селскостопанската академия. През 2006 г. Министерството на земеделието и храните посочва, че в резултат от човешката дейност през последните няколко десетилетия всички 37 типични породи домашни животни в България са в опасност, като 6 вече са безвъзвратно изчезнали, 12 са на път да изчезнат, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване.

Без да подценявам дейността на някои колеги, които работеха с една или друга автохтонна порода, истинският интерес към местните породи се възстанови през 2001 г. със стартиране на проект „Редки местни породи”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Основната цел на проекта беше да се издирят и опишат животни от 4 автохтонни български породи – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо, Каракачанска овца и Медночервена шуменска овца, като впоследствие се разработят програми за тяхното съхраняване. Като участник в проекта, който се зае с Родопското късорого говедо, ще ви кажа, че за издирване на тази порода само през 2006-2007 г. направихме 26 експедиции по 35 маршрута, в които бяха обхванати над 400 селища от всички региони на Родопите. Резултатът – започнахме с 50-тина крави в Кушла, а през 2014 г. са вече 1624.

Като продължение на проекта на Швейцарската агенция, през 2003 г. в Аграрен университет – Пловдив беше учредена Асоциацията за редките местни породи в България, за работа с посочените породи. После същите бяха включени за подпомагане по програма САПАРД, след това по мярка 214 на ПРСР (2007-2013). Междувременно интересът към местните породи растеше, а списъкът им се разширяваше.

Опитът ни по работата с автохтонните породи, както и дейността на ИАСРЖ в тази насока през последните години, е причината Агенцията да бъде включена в проекта, в който е и единствената държавна структура.

Що се отнася конкретно за работата по проекта, досега са изпълнени част от ангажиментите, най-големият от които беше създаването на Национална мрежа за опазване на редките породи, с разработване на интернет базиран регистър. Регистърът е готов и е качен на сайта на Агенцията. Идеята е всеки да може да вижда онлайн какво се случва с автохтонните породи, кой ги опазва, откъде могат да се закупят животни и т.н.

- Трудно ли беше създаването на системата?

- Да, трудно беше. Трябваше да убедим всички развъдни организации, работещи с автохтонните породи, за необходимостта от създаването, а после да търсим съвместимост на различните информационни системи, след това да попълним базата данни. Справихме се благодарение на усърдието на експертите на Агенцията в регионите, тяхната близост до фермерите, до развъдните организации. Разбира се, нищо не бихме направили без помощта и съдействието на самите развъдни организации. Трудностите продължават, тъй като базата трябва постоянно да се актуализира, а това, както знаете, не е единствената дейност на Агенцията.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2015