Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Неделя, 24 Юни 2018

Юни 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Вдъхновяваща история Брой: Май 2018
Мария Иванова: Пчеларството събужда живота в мен
При катастрофата в Чернобил се излюпиха поколения пчели без крила. Оцеляха.

Мария Иванова: Пчеларството събужда живота в мен

print

e-mail facebook

 

- Госпожо Иванова, не е ли странно инженер-химик, като Вас, да отглежда пчели?

-Така се случи, че като инженер-химик не съм работила никога, но за сметка на това съм потомствен пчелар. Моят баща е Георги Осиковски, от 53 години е пчелар, а през 2002 г. носи титлата Пчелар на България. Той ме научи на пчеларство, а неговата купа нося навсякъде със себе си. Тя е наш талисман. Трябва да призная, че се развих като пчелар, когато се захванах сама с този бизнес, но той ме съветваше.

- Вие от големите пчелари ли сте?

- Не бих казала, има много по-големи от мен, някои колеги стигат до 3 хил. пчелни семейства. Имам 250 пчелни семейства. И това е напълно достатъчно да се издържам с труда си. Пчелините са във Врачанско до Дунава. В с. Галово, другият е в Остров, а третият е в Кайлъка в Плевен. Самата аз съм родена в с. Селановци. А в някогашното блато на Остров беряхме ягоди като деца. Там имаше пет държавни пчелина, от които по цяло лято ходех да вадя мед. И винаги съм била от дете помощник от „вътрешната група”. Това обикновено са тези хора, които центрофугират меда. „Външната група” са обикновено мъже, те свалят питите от кошерите и бъркат в кошерите. Нещо, от което винаги ме е било страх.

„Прецедентът за миналата година беше мановия мед, който вадихме през септември от пчелина в Кайлъка в Плевен”

Но ще призная, че реших, че ще направя това, от което винаги ме е било страх, а то е да бръкна в кошер. Направих го и не ме ужили нито една пчела. Тогава разбрах някак си, че искам да го правя. И точно това нещо ми действа по невероятен начин. Събужда ме за нов живот.

- Има ли много жени, като Вас, в тази професия?

- Не много, но има колежки като мен.

- Каква е пашата на Вашите пчели?

- Започва се с рапица, минава се през всички билки, които цъфтят в онзи край. Най-богатите медове са през месец юли. Прецедентът за миналата година беше мановият мед, който вадихме през септември от пчелина в Кайлъка в Плевен. Никога досега не сме вадили толкова късно мед, но времето беше такова, че до края на септември беше 30 градуса.

- Мановият мед може ли да се добива в Северна България?

- Прецедент е, но е факт. Той не е характерен за Северна България, защото е единственият мед, който не е нектарен. Пчелите го събират от сладкия сок на широколистните дървета. Когато листната въшка прояде листата, изтича сок, който пчелата пие и от него добива мановия мед.

- Как Ви хрумна да направите сапуни от пчелни продукти?

- Това е моя страст и желание отпреди три години. Като инженер-химик провокирах себе си, исках да направя и нещо по-различно, качествено, атрактивно, красиво. И съм благодарна, че за тях получих награда на това изложение „Пчеларство 2018” в град Плевен. Така разработих идеята за натурални сапуни с растителни мазнини, пчелен мед и восък. Работя с етерични масла, зехтин, кокосово масло, гроздови семена, какаово масло.

Така че, на всеки, който смята, че не може да се прави бизнес в България, ще му отговоря, напротив, може. Не толерирам хора, които се оплакват постоянно, че в България няма хляб.

- Вашите деца имат ли интерес към тази професия?

- Имам дъщеря, която работи в София. Засега не проявява към меда толкова голям интерес, но смятам, че трябва да дадем свобода на децата си, защото на нейната възраст и аз не исках да чувам за мед. По-късно претърпях обрат и го превърнах в мой бизнес. И това стана, когато си пожелах, че искам самостоятелно да го развивам, а не от бизнеса на татко, но пък с неговите напътствия. И така нещата се случиха.

- Но е важно, че сте сте потомствен пчелар, нали?

- Да, много, така се предават за поколенията по естествен път. Никога няма да забравя 1986 г., когато стана катастрофата в Чернобил. Със собствените си очи видях няколко поколения пчели, които се „раждат” без крила. Излюпват се от килийките и не могат да излетят, защото нямаха крила.

- Загинаха ли или другите пчели им помогнаха?

- Не загинаха, колкото и странно да е. Оцеляха въпреки всичко, не зная как. Сигурно са им помагали. Пчелните семейства оцеляха.

- На какво Ви научиха пчелите?

- Пчелите ме научиха на търпение, себеотдаване, на това да се радваш на живота във всеки един момент, на дисциплина, трудолюбие, организираност, затова, че никой не е по-голям от природата, да се грижим за нея, а да не я погубваме.

„Пчелите ни оцеляват до април, хапвайки си собствения си мед, който те сами са си произвели, без да им го откраднем брутално, за да го продадем”

На отборна игра, преди всичко, защото когато заедно се правят нещата, сме силни.

- Вярно ли е, че пчелите изчезват?

- Истината е, че има огромно замърсяване на околната среда, но бих казала, че това е въпрос, с който много се спекулира. Една от причините са препаратите, с които се работи в земеделието. Но пък ще ви кажа също, че преди години след като се появи „синдромът на празния кошер”, ние пчеларите си измислихме синдрома САП или „синдрома на алчния пчелар”.

- В какво се състои този „синдром на алчния пчелар”?

- Например, не може ти да си зазимил слабо пчелно семейство и да очакваш, че следващата година то ще е оцеляло. Не може ти да не си се погрижил за него в аспект то да е здраво и да очакваш да оцелее.

- С какво храните пчелите си?

- Татко казва, че мед прави мед. Когато едно пчелно семейство е зазимено с достатъчно количество мед, по това време на годината /февруари б.а./, когато температурите позволят, отваряме кошерите и им придърпваме по-близо до гнездото питите с мед. И така пчелите оцеляват до април, хапвайки си собствения си мед, който те сами са си произвели, без да им го откраднем брутално, за да го продадем. Така те стигат до нова паша, която намират в природата.

- Има ли връзка между изчезванията на пчелите и ГМО?

- И с това много се спекулира. Но най-вероятно - да. Не съм достатъчно компетентна да коментирам този въпрос.

- А мобилните оператори пречат ли на пчелите?

- Да, това определено влияе. Винаги ми е много странно, пътувайки по магистрали, да са наредени пчелини. Това са изгорели газове, замърсяване, какво прави и какво се случва в тези кошери?! Колкото на по-закътано място е един пчелин, и е чисто, толкова по-добре.

- Вие биомед ли произвеждате?

- Не, конвенционален. И с биомеда въпросът е много спорен.

- А доволни ли сте от подпомагането?

- Да, работя по пчеларски програми, които ми помогнаха да подменя дървените къщички. Но е много трудно и преди всичко има много бюрокрация.

- А пазарът?

- Пазарът е изцяло на дребно. Когато ме наградиха за сапуните, някак си се почувствах ветеран, истината е, че вече 16 години участвам в това изложение в Плевен. Но пък при нас точно изложенията са пазарът, който ни е необходим, за да си получим справедлива цена за продукта, който произвеждаме.

- А наистина ли българският мед е най-хубавият? Не е ли твърде патриотично такова твърдение?

- Така се говори, но истината е, че България има уникален билков фонд, с огромно биоразнобразие сме в Европа. Затова „навън” нашият мед е много ценен. Но това е дълга тема, в която има и твърде нелицеприятни факти. Навремето много хора отвън, които идваха да изкупуват мед, в началото бяха излъгани от колегите, много непочтено. И така в годините нещата се сринаха за българския мед.

Но вече има съвременни анализи, така че, който търси качествен мед, може наистина да намери в България. Защото имаме уникален мед.

- Виждам, че предлагате и цветен пчелен прашец...

- Това е продукт, който наистина не може да бъде фалшифициран. Той съдържа витамини, минерали, аминокиселини от природата. Преди 16 години малцина знаеха колко ценен и важен за имунната система може да е той.

- Дайте рецепта тогава за имунната система.

- Веднага ще ви кажа, нещо наистина просто и невероятно. Изстисквате сока на килограм лимони, изсипвате го върху цветен пчелен прашец, така че да се разтвори, понеже той има целулозна обвивка. Ако тя не се разтвори, не се усвоява всичко от прашеца. Тя може и от кисело мляко да бъде разтворена. Така или иначе, разтваряте прашеца със сока от лимони в 1 кг мед и слагате в хладилника. От това всеки ден можете да си правите напитка, като доливате вода. Или просто сипвате в кисело мляко и изяждате по една лъжица сутрин. Изключително засищащо и много полезно на имунитета и стимулиращо.

- Боледувате ли?

- От 15 години не съм боледувала, с изключение на тази година. Явно този грип беше много лош, но бързо се съвзех.

 

Автор: Светлана Трифоновска
Целия материал четете в брой Май 2018



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Мария Иванова: Пчеларството събужда живота в мен
При катастрофата в Чернобил се излюпиха поколения пчели без крила. Оцеляха.

Сеитбата - по-приятна с Косад Семанс
Colonia CS - не просто хибрид, а обещание за успех

Ливадите изядоха „биото”
Хората, които посветиха живота си на живите храни, останаха без субсидии!

Петко Петков: Белият бизнес вече доминира
Можем да участваме в засищането на китайския пазар

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg