- Г-н Попов, лесен ли беше пътят до поста управител на една от най-изявените фирми в този бранш?
- Така се стекоха обстоятелствата. В годините на прехода човек трябваше да търси място за реализация. Завърших Стопанска академия „Д. Ценов”, гр. Свещов, специалност „Организация на промишлеността и управление на производството”. След това преминах през доста интересни форми на бизнес, като най-голямата школа беше участието ми в една огромна италианска фирма, в която бях директор на филиала ù в Свищов. Мога да кажа, че това беше школата за мен, тъй като изискванията бяха доста високи. Там получих първите си бизнес уроци. След това преминах и през други сектори. Преди „Бултрекс” се занимавах с износ на зърно, като успешно презентирах на българския пазар сериозна сръбска фирма, която впоследствие се вля в една от най-големите американски компании за изкупуване на зърно. През 2002 г. дойдох в „Бултрекс”. Това беше напълно непозната за мен сфера – търговия със селскостопанска техника. Статутът ми беше търговски директор. Задачата ми беше да подобря организацията на процесите, за да постигне компанията определени резултати.
- Какви бяха амбициите Ви тогава?
-Успехът се гради от хора. Първата ми задача беше да създам екип. Започнахме да набираме кадри, да преструктурираме бизнеса по отношение на номенклатура и присъствие на пазара. От фирма с регионално значение за 6–7 години „Бултрекс” се превърна в национален лидер. През 2007 г. държахме повече от 60% от продажбите на трактори и 30% от пазарния дял в реализацията на комбайни в България. Това постави пред фирмата съвсем други задачи. „Бултрекс” беше вече сила. Моментът съвпадна с преговорите на страната ни за членство в ЕС. Предстояха много промени, които щяха да засегнат бизнеса.
- Нека се върнем в 2002 г. Как успяхте да изградите стабилна структура?
- Предизвикателството беше доста голямо. Въпреки че през този период на българския пазар бяха представени почти всички световни и европейски марки, нямаше толкова силна конкуренция поради ниския стандарт на земеделските кооперации и на фермерите. Нямаше ги европейските субсидии, нямаше и САПАРД. Разчиташе се основно на директния контакт на място с клиентите, на които предлагахме конкретна машина с определено техническо и сервизно обслужване. Въпреки всичко, съществуваше вътрешна конкуренция по отношение на видовете техника, които се продаваха. Помня, че 2006 г. Мински тракторен завод постави условия да се конкурираме с четирима дилъри в България с продажбата на едни и същи продукти. Условието им беше, че който продаде най-много машини, той трябваше да получи ексклузивни права за българския пазар. Ние приехме това предизвикателство и спечелихме битката срещу другите трима търговци. Важно е да се каже, че този рекорд, който постигнахме тогава, все още не е постигнат от нито една фирма вносителка на техника у нас и до днес. Реализирахме 684 машини от 850 общо продадени в България. Периодът съвпадна и с разширяване на предлаганата от „Бултрекс” номенклатура. Бяхме започнали да окомплектоваме машините си със съответната прикачна техника. До този момент фирмата продаваше само комбайни или трактори без да предлага други машини, необходими за обработка на земята. Предвиждайки бъдещето, разбрахме, че земеделието се нуждае от технологии и започнахме да ги създаваме.