Галина Пейчева Митева е земеделски производител. Обработваемите й земи се намират в общините Братя Даскалови и Раковски. Отглежда лавандула, рози, винени лозя, кориандър, памук, ечемик, слънчоглед, бял трън, тревни смески, люцерна. Наследява страстта си към земята и агробизнеса от своите родители. В момента строи розоварна, защото смята да се занимава с преработка на етеричномаслените култури, които отглежда. Възприема земеделието като територия на предизвикателства и възможности, а себе си - като бизнес дама с достойни успехи зад гърба си и амбициозни планове за бъдещето.
- Г-жо Пейчева, кога и как Ви привлече земеделието? Как стана така, че свързахте професионалната си реализация с агробизнеса?
- При мен нещата се получиха малко спонтанно. Земеделска земя започнахме да закупуваме инвестиционно, като диверсификация на друг наш бизнес. Аз учих тогава статистика и иконометрия и исках да работя във финансовата сфера в чужбина. В България земеделският ни бизнес по това време имаше нужда от човек, който временно да поеме нещата, тъй като се развиваше много динамично. И така започнах - уж случайно и уж за малко, а вече 15 години. И това се превърна в мой избор, в моя професия и в моя кауза - да бъда земеделски производител. Интересна професия, пълна с предизвикателства, много динамична... Важното е да бъдеш гъвкав, да имаш поглед и план за бъдещето, и в същото време да знаеш, че всички планове се променят, защото има по-висша сила от нас - природата, която може да промени всичко за един ден.
- Как преценявате постигнатото от Вас за тези 15 години? Каква е равносметката към днешна дата?
- Винаги може повече. Но това, което мога да кажа е,че когато поех земеделието, имаше редица проблеми. Ние сме изцяло в необлагодетелстван район, имахме първо проблем с добивите и второ - с почвеното плодородие. И трето – смятам, че портфолиото култури, които бяхме подбрали и които са традиционно отглежданите в района, не бяха най-добрите за нашите условия. Първото, което направих, беше да спра почвените обработки, да сменя портфолиото с такива култури, които отговарят на почвените характеристики, да мина на безоранни технологии и минимални обработки и третирания със синтетични торове. За сметка на това започнах да използвам азот- и фосфорофиксиращи бактерии, имуномодулатори, като и различни по вида си хомеопатични биопудри, за да мога да възстановя почвеното плодородие и да го запазя. С минималните обработки запазихме растителния остатък и го използвахме като мулч, който да противодейства на ветровата и почвената ерозия. Така, от една страна, постигнахме по-ниска себестойност, а от друга, изненадващо макар и не за всички - по-високи и по-стабилни добиви. И по този начин от едно застинало във времето стопанство се превърнахме в модерна ферма, за което бяхме отличени миналата година от ЕС с награда за управление на почвите за 2018-та. Много се гордея с нея, защото тя отразява обективна оценка на моите усилия за запазването на почвеното плодородие.