В началото на лято 2017 под формата на пресконференция екологичната организация „За Земята“ отвори вратите на Работилница за журналисти „Пиша за храна и земеделие“. Поканата беше както към настоящи създатели на текстове за печатни и електронни медии, така и за обучаващи се бъдещи журналисти. А целта – възможното решение за информиране на потребителите с факти от обективни анализи за земеделието и производството на храни, осигурени от експерти и организации, пледиращи за прозрачност и себеуважение. Инициативата беше в рамките на проект на екологичната организация „За Земята“, реализиран с финансовата подкрепа на ЕС и Grassroots foundation.
Новият доклад на експертите й „Има ли ГМО в храните и фуражите в България“ представи настоящата ситуация и тенденцията през последните години. Засегната беше и темата за въвеждане на стандарт за продукти с претенцията „Без ГМО“ като възможно решение за информиране на потребителите. Изложението хвърли светлина върху тревожния факт, алармиращ, че
Половината от тестваните у нас фуражи съдържат ГМО
Липсва и регламент на ЕС за изрично обозначаване на продукти, произведени от хранени с ГМО животни
Данните на неправителствената организация „За земята” са получени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) чрез искане, което се позовава на Закона за достъп до информация. Според Ивайло Попов от „За земята” наличието на ГМО във фуражите обикновено се дължи на съдържащата се в тях соя, тъй като 90% от произвежданите количества от тази култура в света са с генетично промени. В рамките на пресконференцията той представи доклад с изследвания, проведени през годините. Стана ясно, че в периода 2006-2009 г. БАБХ е правила повече тестове, а през 2011-2016 г. техният брой е по-малък, но на практика са били по-ефективни заради разработената методика за оценка на риска. В момента се тестват основно продуктите соя и царевица, в които има най-голяма вероятност да се открие ГМО. Ако има ГМО в дадена храна, БАБХ изяснява с лабораторни анализи дали съдържанието е под или над 0,9%, тъй като това е прагът, над който това се изписва на етикета.
Докладът сочи, че в периода 2011-2013 г. няма открити храни с ГМО. През 2014-2015 г. под 10 на сто от тестовете откриват храни с ГМО, което е под 0,9%. Тогава е заловена модифицирана соя от Украйна с етикет „Без ГМО“. През 2016 г. е открит един случай с ГМО, но не се знае колко процента, тъй като партидата соя изчезва от търговската мрежа и БАБХ не успява да направи референтен тест, поясни Ивайло Попов. По думите му, големият проблем в случая е, че потребителите не са информирани за това, тъй като законодателството в Европейския съюз не изисква върху крайните продукти като месо, мляко и яйца да бъде отбелязано изрично, че са произведени от животни, хранени с фуражи с генетично променени съставки. „Това, което работи в Европа, е обратният подход – с доброволно етикетиране „Без ГМО”, като са разработени стандарти”, уточни експертът.